Проклятието над Прогонващия духове
- Автор: Дилейни Джозеф
- Серия: Хрониките Уордстоун #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: intense
- ISBN: 978-954-783-214-5
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Проклятието над Прогонващия духове». Краткое содержание книги:
Том Уорд се завръща в ново зловещо приключение, от което ще настръхнете... Сърцата дори на най-безстрашните читателеи ще заблъскат в гърдите. С удоволствие ще потънете в тази страховита история.
Прогонващия духове и неговият чирак, Томас Уорд, се борят с мрака. Избавят графството от вещици, призраци и богърти. Сега имат някои недовършени дела в Прийстаун. Дълбоко в катакомбите на катедралата дебне създание, което Прогонващия духове така и не е успял да победи; сила, толкова зла, че цялото графство е заплашено да бъде покварено от него. Изчадието!
Докато Томас и Прогонващия духове се готвят за битката на живота си, става ясно, че Изчадието не е единственият им враг. Инквизиторът е пристигнал, търсейки онези, които си имат работа с мрака, за да ги хвърли в тъмница - или по-лошо...
Може ли Томас да победи Изчадието сам? Виновна ли е приятелката му Алис в магьосничество? И ще успее ли Прогонващия духове да избяга от катакомбите на Инквизитора?
- Създанието, което заплю, беше Изчадието - казах й. - Чувала ли си за него? Как успя да го изплашиш и прогониш толкова лесно?
Алис сви рамене:
- Не е твърде трудно да се досетиш кога някое създание се смущава от присъствието ти. Някои мъже са такива - винаги зная кога не съм добре дошла. Това чувство ме обзема в близост до стария Грегъри и тук долу беше същото. А плюнката прогонва повечето създания. Заплюеш ли три пъти крастава жаба, никое създание със студена влажна кожа няма да те тормози в продължение на месец или повече. Лизи се кълнеше в това. Не мисля обаче, че ще подейства така на Изчадието. Да, чувала съм за това създание. И ако сега то е способно да променя формата си, тогава на всички ни предстоят някои сериозни притеснения. Изненадах го, това е всичко. Следващия път ще е готово, така че няма да сляза отново там долу.
За известно време никой от нас не проговори. Просто се взирах надолу към плесенясалия стар килим, докато внезапно чух как дишането на Алис става по-дълбоко. Когато погледнах назад, очите й бяха затворени и тя беше заспала в същата поза, с опряна на коленете й брадичка.
Никак не ми се искаше да духна свещта, но не знаех колко дълго ще трябва да останем там долу в избата и беше по-добре да запазя някаква светлина за по-късно.
Щом свещта угасна, самият аз се опитах да заспя, но беше трудно. Първо, беше ми студено и не спирах да треперя. Второ, не можех да избия от ума си Прогонващия духове. Не бяхме успели да го избавим, а Инквизиторът щеше много да се ядоса заради случилото се. Нямаше да мине много време, преди да започне да гори хора.
Накрая трябва да съм се унесъл, защото изведнъж ме разбуди гласът на Алис много близо до лявото ми ухо.
- Том - каза тя, съвсем малко по-силно от шепот, - ей там в ъгъла на избата с нас има нещо. Втренчило се е в мен и не ми харесва особено.
Алис имаше право. Можех да усетя нещо в ъгъла и ми стана студено. Косъмчетата на тила ми започнаха да настръхват. Вероятно отново беше просто Мати Барнс, удушвачът.
- Не се тревожи, Алис - казах й. - Това е просто един призрак. Опитай се да го забравиш. Стига да не се страхуваш, няма да ти стори нищо лошо.
- Не ме е страх. Поне не сега. - Тя се поколеба, после каза: - Но бях изплашена в онази килия. Не мигнах, заради всичките викове и писъци. Скоро пак ще заспя. Просто ми се ще това създание да си отиде. Не е правилно да се взира така.
- Не знам какво да правя по-нататък - казах, мислейки си отново за Прогонващия духове.
Алис не отвърна, но дишането й отново стана по-дълбоко. Беше заспала. А и самият аз сигурно бях заспал отново, защото внезапно ме разбуди някакъв шум.
Беше тропот от тежки ботуши. В кухнята над нас имаше някой.
Глава 11
Процесът срещу Прогонващия духове
Вратата се отвори със скърцане и светлина от свещ изпълни стаята. За мое облекчение се оказа Андрю.
- Помислих си, че ще те намеря тук долу - каза той. Носеше малък вързоп. Докато го оставяше и слагаше свещта до моята, кимна към Алис, която още спеше дълбоко, но сега лежеше на една страна с гръб към нас, с лице, отпуснато върху ръцете.
- Е, в такъв случай, кой е това? - попита той.
- Тя живееше близо до Чипъндън - отвърнах. - Казва се Алис. Господин Грегъри не беше там. Бяха го отвели горе за разпит.
Андрю поклати печално глава:
- Брат Питър каза поне това. Имал си невероятно лош късмет. Половин час по-късно Джон щеше да е обратно в килията с останалите. Всъщност единайсет са се измъкнали, но петима били заловени отново скоро след това. Но има и още лоши новини. Хората на Инквизитора арестуваха брат Питър на улицата точно след като си тръгна от работилницата ми. Видях го от прозореца на горния етаж. Така че аз приключих с този град. Сега вероятно ще дойдат за мен, но няма да се задържа наоколо, за да отговарям на въпроси. Вече затворих магазина. Сечивата ми са в каруцата и потеглям на юг, обратно към Адлингтън, където работех едно време.
- Съжалявам, Андрю.
- Е, недей. Кой не би се опитал да помогне на родния си брат? Освен това, за мен не е толкова зле. Помещенията на работилницата бяха само под наем и си имам занаят, който владея добре. Винаги ще си намеря работа. Ето - каза той, като отвори вързопа, - донесох ти малко храна.
- Кое време е? - попитах.
- Около два часа преди зазоряване. Поех риск, идвайки тук. След целия смут половината град е буден. Много хора отидоха в голямата зала долу до Фишъргейт. След случилото се нощес Инквизиторът провежда бърз съдебен процес за всички пленници, с които още разполага.