Проклятието над Прогонващия духове
- Автор: Дилейни Джозеф
- Серия: Хрониките Уордстоун #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: intense
- ISBN: 978-954-783-214-5
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Проклятието над Прогонващия духове». Краткое содержание книги:
Том Уорд се завръща в ново зловещо приключение, от което ще настръхнете... Сърцата дори на най-безстрашните читателеи ще заблъскат в гърдите. С удоволствие ще потънете в тази страховита история.
Прогонващия духове и неговият чирак, Томас Уорд, се борят с мрака. Избавят графството от вещици, призраци и богърти. Сега имат някои недовършени дела в Прийстаун. Дълбоко в катакомбите на катедралата дебне създание, което Прогонващия духове така и не е успял да победи; сила, толкова зла, че цялото графство е заплашено да бъде покварено от него. Изчадието!
Докато Томас и Прогонващия духове се готвят за битката на живота си, става ясно, че Изчадието не е единственият им враг. Инквизиторът е пристигнал, търсейки онези, които си имат работа с мрака, за да ги хвърли в тъмница - или по-лошо...
Може ли Томас да победи Изчадието сам? Виновна ли е приятелката му Алис в магьосничество? И ще успее ли Прогонващия духове да избяга от катакомбите на Инквизитора?
- Защо не изчака, докато се развидели? - попитах.
- Тогава ще присъстват още повече хора - отговори Андрю. - Иска да приключи с това, преди да възникне някаква истинска съпротива. Някои от гражданите са против това, което прави. Колкото до изгарянето, то ще е довечера, след като се стъмни, на хълма, където палят сигналните огньове в Уортъм, южно от реката. Инквизиторът ще води със себе си много въоръжени мъже, в случай че възникнат проблеми, така че, ако имаш някакъв разум, ще останеш тук, докато се стъмни, после ще хванеш пътя и ще си заминеш.
Още преди той да успее да развие вързопа, Алис се претърколи към нас, надигна се и седна. Може би беше подушила храната или беше слушала през цялото време, само преструвайки се на заспала. Имаше резени шунка, пресен хляб и два големи домата.
Без да благодари на Андрю дори с една дума, Алис се залови веднага за работа и само след миг колебание аз се присъединих към нея. Бях много гладен, а сега явно нямаше особен смисъл да постя.
- Е, аз ще тръгвам - каза Андрю. - Жалко за Джон, но сега не можем да сторим нищо.
- Не си ли струва да направим един последен опит да го спасим? -попитах.
- Не, ти направи достатъчно. Твърде опасно е да се приближаваш до мястото на процеса. А скоро клетият Джон ще бъде под въоръжена охрана заедно с останалите и на път за Уортъм, за да бъде изгорен жив заедно с всички онези други нещастници.
- Ами проклятието? - попитах. - Сам казахте, че е прокълнат да умре сам под земята, а не на хълм със сигнални огньове.
- О, проклятието. Вярвам в това не повече, отколкото Джон. Просто отчаяно исках да го възпра да тръгне да преследва Изчадието, когато Инквизиторът е в града. Не, боя се, че съдбата на брат ми е решена, така че просто се махай. Джон ми каза веднъж, че има един гонител на духове, който работи някъде близо до Кастър. Той отговаря за границите на Графството на север. Спомени името на Джон и той може и да те приеме. Някога му беше чирак.
Кимвайки, Андрю се обърна да си върви.
- Ще ти оставя свещта - каза той. - Късмет по пътя. А ако някога ти потрябва добър ключар, ще знаеш къде да дойдеш.
С тези думи си тръгна. Заслушах се как се качва по стълбите на избата и затваря задната врата. Няколко мига по-късно Алис ближеше доматен сок от пръстите си. Бяхме изяли всичко - не беше останала дори троха.
- Алис - казах, - искам да отида на процеса. Може би има шанс да успея да направя нещо, за да помогна на Прогонващия духове. Ще дойдеш ли с мен?
Очите на Алис се разшириха:
- Да направиш нещо? Чу какво каза той. Няма какво да се направи, Том! Какво можеш да сториш срещу въоръжени мъже? Не, бъди разумен. Не си заслужава риска, нали? Освен това, защо да се опитвам да помогна? Старият Грегъри не би направил същото за мен. Щеше да ме остави да изгоря и това е вярно!
Не знаех как да отговоря. В известен смисъл беше вярно. Бях помолил Прогонващия духове да помогне на Алис и той беше отказал. Така че с въздишка се изправих на крака.
- Въпреки това отивам - казах й.
- Не, Том, не ме оставяй тук. Не и с призрака...
- Мислех, че не се боиш.
- Не се боя. Но последния път, когато заспах, почувствах как започва да ме стиска за гърлото, наистина. Може да направи и нещо по-лошо, ако не си тук.
- Ела с мен тогава. Няма да е толкова опасно, защото ще е още тъмно. А най-доброто място да се скриеш, е в голяма тълпа. Хайде, моля те. Какво ще кажеш?
- Имаш ли план? - попита тя. - Нещо, за което не си ми казал?
Поклатих глава.
- И аз така си помислих - рече тя.
- Виж, Алис, просто искам да отида да видя. Ако не мога да помогна, ще си тръгнем. Но никога не бих си простил, ако поне не опитам.
Алис неохотно се изправи.
- Ще дойда да видя какво става - каза тя. - Но трябва да ми обещаеш, че ако е прекалено опасно, ще си тръгнем веднага. Познавам Инквизитора по-добре, отколкото ти. Повярвай ми, не ни трябва да се навъртаме в близост до него.
- Обещавам - казах й.
Оставих торбата и тоягата на Прогонващия духове в избата и се отправихме към Фишъргейт, където се провеждаше процесът.
Андрю беше казал, че половината град е буден. Бе преувеличил, но за толкова рано сутринта твърде много свещи потрепваха зад завесите, а доста хора, изглежда, бързаха през тъмните улици в същата посока като нас.
Почти очаквах, че няма да можем дори да се доближим до сградата, мислейки си, че от двете страни на пътя отпред ще са се подредили стражи, но за моя изненада никъде не се виждаше никой от хората на Инквизитора. Големите дървени врати бяха широко отворени и тълпа от хора изпълваше входа, разливайки се на пътя отвън, сякаш вътре нямаше място за всички.