Изкуплението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #5
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-41-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Преди тя да успее да измисли подобаващ отговор, той се поклони, завъртя се и изчезна в тълпата. Тиарнан гледаше след вампира в продължение на няколко минути, но тогава чифт до болка познати ръце обгърнаха кръста й изотзад, при което тя затвори очи и се отпусна върху топлината на мускулестите гърди на Бренан.
- Това беше странно - каза тя. - В този вампир има нещо така различно. Наистина искам да науча повече за него.
- Вярвам, че той се чувства по същия начин спрямо теб - отвърна воинът сурово. - Съжалявам, но не можах да прекарам и минута повече, гледайки те ръцете му.
Тя се завъртя към него и го прегърна набързо, усещайки колко отчаяно се нуждае от физическия контакт с нея.
- Танцувай с мен. А след това ще трябва да си поговорим.
Бренан най-накрая се отпусна, когато Тиарнан с грация се намести в прегръдките му. Въпреки че добре знаеше, че причината е в проклятието, нямаше как да възпре дълбокото облекчение, когато сякаш частица от сърцето му се бе върнала при него. Носеха се като един под звуците на музиката: тя без усилие го следваше, като че ли бяха двама партньори, които са танцували векове наред.
Тя пасваше. Беше перфектната за него във всяко едно отношение.
Усещането бе нереално, ала той знаеше, че не трябва да му се доверява. Любовта не идваше така скоростно, колкото привличането и похотта, които долитаха на бързи криле. Проклятието събуждаше онова, което се криеше спящо в сърцето му. Един от многото уроци, набивани в твърдите черепи на младоците по време на тренировка, бе, че никой бог или богиня, любовна отвара или заклинание, вълшебница или най-могъщата вещица не биха могли да събудят любов, ако такава не съществува. Така че чувствата му към нея наистина бяха истински и щяха да стават все по-дълбоки и по-дълбоки, в случай че прекарваше повече време с нея. Иначе проклятието нямаше да я разпознае като неговата предопределена половинка.
Как обаче би заслужил такава жена, когато той - и най-вече тя - винаги ще се съмнява в искреността на чувствата му към нея? Бренан стегна хватката си около Тиарнан и тя отпусна лицето си на гърдите му, така че уникалният й прекрасен аромат отново изпълни сетивата му.
Изгубен. Той беше напълно и безвъзвратно изгубен.
Бренан! Бренан! Буден ли си? Нетърпеливият глас на Алексий зазвуча чрез психическата им връзка.
Воинът наклони глава към най-далечната стена в залата и Тиарнан на мига тръгна натам.
Тук съм. Какво си открил?
Сред охраната има един добре въоръжен вампир. Повече, отколкото някой би си представил за охрана на сбирщина научни гении. Или очакват някакви неприятности, или са на път да създадат такива.
Бренан и Тиарнан пристъпиха ръба на дансинга и се запътиха към празния коридор.
- Алексий - отвърна на въпроса, изписан в очите й.
В отговор тя кимна и зачака, без да казва нищо.
Най-малкото, предполагам, че той е предназначен за мен. В края на краищата не могат да позволяват на богатия си спонсор да избяга.
Алексий мълча толкова дълго, че Бренан сметна, че побратимят му е прекъснал комуникацията, но след това изпрати ново съобщение.
Напълно си прав. Току-що ми показаха ваши снимки с Тиарнан, въпреки че те я наричат Трейси, така че прикритието й не е съсипано. За теб ще е чест да узнаеш, че и двамата сте от голямо значение и не трябва да бъдете изпускани от поглед. Не се препоръчва да използваме сила, но ни е позволено, ако ни затрудните.
Първичните инстинкти на воин се задействаха прекалено бързо у Бренан и той осъзна, че е стиснал юмруци около невидимите си кинжали, когато Тиарнан нежно хвана едната му ръка и един по един отпусна пръстите му.
Да ги затрудним ли? Ще ги убия, ако се опитат да я докоснат, каза той на Алексий. Ще смъкна кожата от телата им и ще ги обеся на вътрешностите им, като ги оставя на слънце, за да изгорят. Да, това може да се каже, че би ги затруднило.
Колко цветущо. Брой ме и мен. Грижи се за Грейс вместо мен.
С тези думи Алексий прекъсна връзката им, но не преди Бренан да долови надвиснала заплаха. Алексий и Лукас бяха на път да се изправят срещу нещо голямо и вероятно страшно опасно. Трябваше да отиде там и да им помогне.
- Алексий е в опасност - прошепна в ухото на Тиарнан. - Трябва да му се притека на помощ
- Поиска ли помощ?
- Не, но...
- Разбирам, че искаш да помогнеш на приятеля си - промълви тя толкова тихо, едва ли не безгласно. - Но ни наблюдават много внимателно и не съм сигурна дали ще можеш да се измъкнеш оттук, без да бъдеш изключително забележим. - Тя стрелна поглед към подиума под размаха на дългите си и тъмни мигли, а Бренан я придърпа по-близо към себе си, като използва това си движение като прикритие, за да погледне там където гледаше тя.