Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Сега е различно — предупреди я жената.
Беше дребна и слабичка и сивата й коса бе подстригана по мъжки. За миг Фиона се зачуди за сексуалната й ориентация, а после се запита защо си мисли такива неща.
— Работата е там, че… Просто имам бяло петно в паметта и искам да си я върна. Мислех, че за ден-два ще си спомня всичко.
— За съжаление не става така. Травмите по главата могат да засегнат както краткосрочната, така и дългосрочната памет. Аз определям като краткосрочна паметта, обхващаща последните трийсет минути. Макар че е минал само малко повече от ден, бялото петно, за което говориш, спада към дългосрочната памет.
— Не помня какво се е случило… Къде съм била, какво е ставало. Дори не помня как съм паднала. Само как се събудих и котката ме ближеше по ръката.
— Това не е необичайно.
— Необичайно е, ако си на моето място.
— Да, можем да разгледаме това безпокойство. В медицинския смисъл.
— Не искам да го разглеждаме. Искам да си върна паметта.
— Тя ще се върне. Почти винаги се връща. Имала съм пациенти, преживели пътни злополуки, на които им са се губили спомените за периоди от няколко минути до няколко месеца преди катастрофата, но винаги накрая са си спомняли. Има упражнения, които можеш да правиш.
— Ами ако причината не е изцяло физическа? — попита Фиона.
— Емоциите могат да блокират паметта. Напълно вярно. Ако за това ме питаш. Страхът може да промени спомените. Един мъж влиза в банка и размахва пистолет пред петима души, а после получаваш пет различни обяснения за случилото се. Често става така.
— Ами ако след това мъжът удари с пистолета някого от петимата?
— Намекваш, че някой те е ударил? Че ти е нанесъл тази рана? — Жената се приведе напред в стола и заговори по-меко. — Написала си… Прочетох, че било злополука.
— Сигурна съм, че е било злополука. Просто не помня, това е всичко.
— Тук си в безопасност, Фиона. Можеш да говориш с мен. От тази стая няма да излезе нищо, което ти не пожелаеш. Трябва да знаеш това и да ми вярваш.
— Не, няма нищо такова.
Катрин я изгледа замислено.
— Как спиш?
— Немного спокойно.
— Сънят и умората също влияят на паметта.
— Тези упражнения… Те могат ли да върнат липсващите минути?
— Те ще ти помогнат да запазиш сегашните си спомени. Най-доброто, което можеш да направиш по отношение на липсващите минути, е да се върнеш към редовния си ритъм на живот, да преодолееш нараняването и да продължиш нататък. Мозъкът има изумителната способност да запълва празнините, да се възстановява. Да презарежда. Ти си била в безсъзнание за известно време. Не знаем колко дълго. Събудила си се на сутринта, така ли?
— Да.
— Значи си била в безсъзнание цяла нощ?
— Спала съм.
— Не знаем дали е така. Това, което ти наричаш сън, може да е резултат от травмата. Сътресение от този тип, със силен удар по главата, може да причини странни неща на паметта. Кое е последното, което помниш от онази нощ? Ако определим границите, може би ще успеем да запълним периода между тях.
— Кола на алеята. Това го помня. Гласът на един мой приятел, струва ми се, но не мога да бъда сигурна.
— А защо не говориш с него? Да го попиташ дали е идвал да те види?
— Предполагам…
— Може да сте разговаряли. Мислиш ли… Възможно ли е да…
— Не. Не и той. Не. Не ме е блъснал, ударил или нещо такова, ако това намекваш.
— Сигурна ли си?
— Абсолютно.
— Тогава на твое място щях да го питам.
Фиона кимна.
— Спомняш ли си да си говорила с него?
— Не. По-скоро го чувам как ме вика. Не съм сигурна дали не съм си го въобразила. Всичко ми е като сън. Не ми изглежда реално, разбираш ли?
— На твое място бих говорила с него. Има ли причина да не го направиш досега?
Фиона усети как лицето й пламва. Надяваше се Катрин да не го е забелязала, но тази жена не пропускаше нищо.
— Това ли са емоциите, за които говореше? — попита Катрин.
— Нещата са сложни… — отвърна уклончиво Фиона.
— Исках да кажа, че е напълно възможно да има два фактора за загубата на паметта: физически и емоционален. Ако успееш да преодолееш емоционалния, физическият може да се излекува по-бързо.
— Ами ако не искам да знам?
— Може ли загубата на паметта да ни защити? Без съмнение. Като оставим настрана физическата, органична причина за такава загуба, смятаме, че това е важен фактор: замъгляването на спомена за инцидента, за болезнената физическа травма. В началото сме неспособни да се справим с всичко това. Тялото трябва да се изцери, да мине известно време от инцидента, преди мозъкът да ни позволи да го изживеем отново. Но паметта се връща. И този път ще стане така.