Житията на светците
- Автор: Ричи Нино
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Житията на светците». Краткое содержание книги:
Измъкнах от джоба си моята монета талисман и трескаво започнах да я търкам в пръстите си с надеждата да успокои злите духове.
И тогава огънят изпусна няколко оранжеви езици и затихна тъй бързо, както се бе разгорял. Очевидно торбата от зебло и по-сухите листа бяха изгорели. Постепенно кладата спадна до ниска, кротко тлееща жарава, като огънят се отдръпна само в средата й, все по-силно задушаван от натрупалата се пепел. Най-отгоре догаряше един по-дебел клон, така че вече можех да виждам очертанията на пилето заедно с черния пръстен от съсирена кръв около шията му, овъглените останки от перата му и извитите нокти. Но като че ли не успях да постигна много от цялото това мъчение — очаквах пилето да изгори като дънер, за да се свие накрая до купчинка тлееща пепел, а то продължаваше да лежи като плътна маса, отказващо да се предаде докрай пред всепоглъщаща мощ на огъня.
Предпазливо добавих още няколко снопа пръчки, после насипах и няколко шепи гнили листа. За кратко останах загледан в лумването на пламъците, които отново се извиха буйно нагоре; а накрая приседнах, за да изчакам догарянето на огъня с надеждата пламъците сега да догарят по-бавно и по-търпеливо, за да погълнат с по-голяма сигурност останките от трупа на пилето. Внезапно ме налегна голяма умора, сякаш тялото ми едва сега си припомни, че вече преваляше полунощ. Изтощен от будуването край огъня, накрая се унесох в неспокоен сън на пресекулки. Докато съм спял, неспирно ме тормозеха някакви странни видения: как майка ми кляка в някакво поле, сякаш иска да се изпишка, но вместо това снася едно голямо синьо яйце; как падре Николо се изправя тържествено пред един ковчег в църквата и започва да чете литургия за господин Марио Галино; как пред мен зейна една голяма черна човка, готова да ме погълне, както китът глътнал библейския Йона.
Целият бял изтръпнал и вцепенен, измръзнал до кости. Пък и пикочният ми мехур адски ме измъчваше. Газеният фенер до мен бе изгаснал и изстинал, защото му бе свършила газта. Огънят вече съвсем догаряше, само няколко въгленчета тлееха, перата на пилето бяха обгорели до очернени клечки, но тялото още си стоеше непокътнато, само леко поприсвито. Тогава от сънищата ми внезапно изплува един образ на някаква едра кървава пихтия, заплашително пулсираща в протегнатите ми ръце. Бях забравил да изтръгна сърцето на пилето. Това сърце още лежеше някъде вътре в сгърчения труп на обезглавеното пиле, закътано там, защитено с тялото от досега на духовете на огъня, докато главата, останала настрани и разминала се с огненото изпитание единствено заради моята разсеяност, сега ми се хилеше насмешливо от височината на пръчката, като че ли извисена на върха на някаква наблюдателна кула.
През една тясна цепнатина в храсталака успях да видя, че на изток небето вече бе започнало да просветлява, отначало обаче само в наситено синьо, както винаги ставаше, преди да се развидели. Скоро много от селяните щяха да излязат по полето, за да се заемат с гроздобера. Разкопчах панталона си и се изпиках върху догарящия огън. Урината ми угаси последните въглени. После измъкнах обгорялото тяло на пилето и на бърза ръка затрупах следите от огъня с околната прах. Грижливо стъпках прахта и чак тогава насипах отгоре дебел слой от листата наоколо. И така, с пилешката глава в джоба си и тялото на пилето в легенчето, аз поех по обратния път през долината към стръмнината, спускаща се до фонтана в центъра на селото. Захвърлих тялото на пилето в една глинена тръба, която влизаше под пътя към фонтана. С помощта на една дълга пръчка успях да напъхам пилето доста навътре. После изскочих горе, на пътя, огледах се зорко, за да проверя дали вече не се е появил някой от селото, и чак тогава изтичах до фонтана, за да си измия ръцете на чучура. Долината вече се изпълваше със сивкава светлина, когато успях да се вмъкна незабелязано в нашата къща и да изтичам горе в стаята си. Чак там скрих пилешката глава в един чорап и го напъхах под моя матрак.
На сутринта се успах. Пробудих се едва когато дядо ми ме извика да отида да нахраня животните — което обикновено е работа на майка ми. Той не дочака обаче да се събудя напълно и отиде сам да свърши това.
— Какво стана с пилето, което майка ти чистела в обора, когато й прилошало? — сърдито ме попита той, когато аз най-после се свлякох по стъпалата на долния етаж.