Житията на светците
- Автор: Ричи Нино
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Житията на светците». Краткое содержание книги:
Едва когато се спуснах по стъпалата пред църквата, най-после си позволих да започна да хленча. А като поех едва-едва по улицата, покрай жените от селото, насядали пред портите си за да плетат или да лющят боб, хленченето ми прерасна в силен рев. Съучениците ми чакаха в една пресечка, за да видят как ме бяха подредили. Щом отворих вратата на нашата кухня, тъй дълго сдържаният ми плач се изля като порой. Майка ми беше в кухнята и месеше тестото.
— За бога, какво се е случило с теб! — В следващия миг тя вече беше до мен и бършеше кръвта, стичаща се от носа ми. — Кой те нареди така зле?
Отиде до мивката и наля малко вода в легена, после се върна при мен, за да избърше кръвта от лицето ми и да попие петната от подутата ми устна с мократа кърпа. Водата в легена леко почервеня.
— Кой ти го направи това, Виторио, кажи ми! Мили боже, колко зле си ударен!
— Беше Винченцо — избъбрих накрая аз.
— Винченцо? Синът на Мария ли?
— Да.
— Каква кучка! Каква вещица! Тя го е накарала да се сбие с теб! — От носа ми отново закапа кръв. Мама измъкна пуловера ми през одраните ми лакти, после отупа прахта от останалите дрехи с ръката си и накрая затъкна ризата в панталоните ми. Отдръпна се крачка назад и за миг остана така, гледайки ме, след като внезапно се хвърли към мен и силно ме прегърна, като ме залюля напред-назад.
— Ще ги накарам да си платят за това, Виторио, ще видиш, в Христовата кръв се кълна, че ще си платят! — После избърса сълзите от очите си, рязко се извърна, грабна ме за ръка и ме поведе през вратата към улицата. Много забързано прекосихме „Сан Джузепе“. Неколцина от моите съученици още се спотайваха в сенките, а жените пред портите ни проследиха с учудени погледи, докато напредвахме все така забързано. Накрая стигнахме до портата на Мария Майале. Беше малко преди площада. Майка ми пусна ръката ми и заудря вратата с юмруци.
— Отвори вратата, Мария, или, кълна се, ей сега ще я разбия!
Зад нас, но доста по-назад, някои от жените се надигнаха от каменните пейки пред портите си, за да могат по-добре да наблюдават това, което предусещаха, че ще се случи. Напреднаха чак до средата на улицата, като децата на някои от тях се сгушиха край полите им.
— Отвори тая проклета врата!
Най-после вратата се открехна. Едрата фигура на Мария изпълни рамката за миг, но й остана време само колкото да ахне изненадано „Кристина!“, преди майка ми да се нахвърли връз нея с протегнати ръце. Мария се препъна и се строполи с отворена от смайване уста върху каменния под на кухнята си, а в следващия миг майка ми вече я налагаше яростно по едрите й бутове. Мария отчаяно се опитваше да се брани от диво размахващите се пестници на мама, протягаща се към гърлото на стопанката на дома, дори започна да се мята като ужасно едра риба по пода.
— Мили боже! Вижте това дете! — обади се някаква жена зад мен. Малък кръг жени пристъпи по-близо до портата за осигуряването на още по-добра позиция за наблюдение. — Тя ще я убие!
Тогава друга жена прошепна:
— А помните ли какво стори тя на свекъра си? Ами че нали се закани да го убие заради онова, дето й бе казал!
Мария повдигна коленете си, като се опитваше да ги вкопчи около главата на майка ми. Полата й се надигна чак до кръста, така че бельото й лъсна на показ.
— Винченцо, помогни ми! — изкрещя тя и едва сега аз зърнах Винченцо и сестра му, скрили се в ъгъла на кухнята. — Кристина, какво те прихвана? Да не си полудяла?
Майка ми заблъска коленете й с лактите си и накрая ръцете й стиснаха здраво гърлото на Мария. Онази едва успя да изхърка и сега едва си поемаше дъх. Лицето й почервеня, после с последен и отчаян прилив на енергия освободи ръцете си и сграбчи косата на майка ми. Изви рязко ръцете си, майка ми изкрещя и отпусна гърлото на Мария, за да сграбчи ръцете й. Но Мария, внезапно възвърнала подвижността си, изтегли и другата си ръка, за да забие и двата си юмрука в корема на мама. В следващия миг Мария се надигна с пъшкане, пропълзя метър-два, изправи се на крака и се затича през съседния коридор. Затръшна с все сили вратата след себе си миг преди майка ми да я настигне и още веднъж да я повали на пода.
— Махай се от къщата ми! — кресна Мария отвътре и се чу как пусна резето отвътре. — Какъв дявол се е вселил в теб? Ти и твоята проклета гордост, виждаш ли до какво ни доведе? Помогни ми, боже, тя иска да ме убие!