Три метра над небето
- Автор: Моча Федерико
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Skyprint 04“
- ISBN: 978-954-390-100-5
- Переводчик: Нели Раданова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Три метра над небето». Краткое содержание книги:
Всъщност не е трудно да се разбере защо книгата на Федерико Моча завладява сърцата на милиони тийнейджъри по света. „Лошото момче“ Степ и ученичката Баби живеят в различни светове, но когато се срещат експлозията избухва — груба и същевременно безкрайно нежна. Защото само любовта може да те накара да забравиш всичко останало… и да се почувстваш три метра над небето.
— Тази е за вас. — Остави бялата пица с шунка пред момичето, което сякаш се изненада. — А тази е за теб, червей такъв!
Марко не успя да реагира — пицата захлупи главата му като шапка и по лицето му потече доматен сос с моцарела. Фабио и Палина заръкопляскаха, последва ги целият ресторант и Баби, леко пияна, изпълни елегантен поклон. После хвана Палина подръка и си тръгна.
Прибраха се, без да говорят. По пътя Баби отпусна глава на рамото й, гледайки далечните светлини на колите. Затвори очи. Стана й студено, после горещо, чувстваше се ужасно самотна. Стигнаха до бариерата.
— Благодаря ти, Палина.
— За какво ми благодариш, аз нищо не съм направила…
— Бирата беше страхотна. Утре аз черпя, трябва да отпразнуваме свободата!
Палина я прегърна и Баби отново затвори очи. Изхлипа, после се отскубна и се затича към стълбите.
По-късно, докато се събличаше, извади парите от джоба на джинсите си и ахна: там беше гребенчето на Палина с кристалните камъчета и цветните сърчица! Малък подарък от една истинска приятелка.
Палина зави надясно, реши да се отбие при Дема. Днес следобед, когато Фабио й каза, че гаджето на Баби е с друга, тя не се поколеба нито за миг. Отдавна чакаше такъв случай — за Марко се говореха ужасни неща, но Баби все не вярваше. Добре че съдбата се намеси.
Натисна звънеца на домофона. Отговори й сънен глас:
— Кой е?
— Палина.
— Спипахте ли го?
— И още как. Ако слезеш, ще ти разкажа.
— А Баби какво…
— Е, не се зарадва особено.
— Чакай, обличам се и слизам.
Палина отметна коса назад и за миг съжали за гребенчето със сърчицата. Горката Баби, сигурно й е мъчно… Но скоро пак ще е весела. А усмивката на една приятелка струва много повече от някаква си дрънкулка.
21.
Баби стоеше под душа и решеше косата си, обилно намазана с балсам. Дълго се бори с капризните кичури и накрая решително освободи мократа четка. После прокара пръсти по зъбците, забити в розовата гума, тя се огъна и малките им заоблени връхчета се изправиха отново, готови за бъдещи битки.
На честота 103.10 вървеше поредната американска класация: сингълът Sacrifice на Елтън Джон се беше изкачил на трето място. Баби отметна глава назад, люляна от бавната музика, после се върна под душа. Бодната струя отми балсама и запълзя по лицето й. Сапунът танцуваше по кожата й, носен от водата, докато малките балончета чезнеха по бедрата й.
Някой почука на вратата.
— Търсят те по телефона!
— Идвам веднага.
— Само не се бави, че чакам да се обади Андреа!
Гласът на Палина звънтеше.
— Пак ли се къпеш?
— Какво толкова спешно има?
— Поло ми звънна! Каза, че съм много яка, извини се за изцепката в ресторанта и сега отиваме заедно на „Олимпика“! Ще има гонка! Помниш ли, Франческа ни разправяше веднъж… тя е ходила, даже е била camomilla.
— Това пък какво е?
— Ами… това са момичетата, които сядат отзад. Така им викат, защото се връзват с двоен колан Camomilla. Само че се возят на обратно, иначе не се зачита.
— На обратно?! Абе Палина, ти да не си откачила? Направо ме е яд, че се жертвах за теб.
— Кога пък си се жертвала?
— Как кога, ами забележката?!
— Е-е, голяма работа, хайде стига вече с тая забележка!
— Аха, „стига“, само че сега съм наказана и не мога да излизам до понеделник!
— Че кой те кара да излизаш, аз искам само съвет. Да отида ли?
— За мен тия гонки са тъпи, пък ти прави каквото си знаеш.
— Между другото, казах на Дема, че вече съм с Поло. Доволна ли си?
— Мен какво ме засяга, просто щеше да е много кофти да го научи от друг…
— Добре де, разбрах. Всъщност той се зарадва. Пък ти ме убеждаваше, че е влюбен в мен.
Баби забърса с ръка замъгленото огледало и отсреща се появи отегчената й физиономия. Понякога тая Палина беше адски досадна.
— Ами толкова по-добре, значи не е бил влюбен.
— Знаеш ли какво, убеди ме. Няма да ходя.
— Хубаво. Хайде, после ще се чуем, звънни ми. Аз така или иначе съм си вкъщи.
Баби връчи телефона на сестра си, която не след дълго я догони в стаята:
— Пак е за теб! И бъди кратка.
— Здрасти, Дема. Какво става?