Ключът на Лъжеца
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Войната на Червената кралица #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ключът на Лъжеца». Краткое содержание книги:
— Кажи ми повече за него… моля те — изръмжа той.
— Старият Келем стои осолен в своята мина, крие се от южното слънце. Заровен е надълбоко, ала малко неща му убягват. Знае древни тайни. Някои го наричат последния Механик, дете на Строителите. Толкова е стар, че пред него аз изглеждам млада.
— Къде…
— Във Флоренция. Банкерските кланове са негови покровители. Или пък той — техен. Отношенията им са по-трудни за разплитане от всеки възел, вързан някога от Гордий. Може би клановете са се пръкнали от чреслата му през вековете, когато още е зачевал. Ала подобно на много деца, те копнеят да получат наследството си — напоследък флорентинските банки разкършват мускули, изпробват силата на стареца… и търпението му. — Погледът на Скилфар се стрелна към Кара, после се върна на Снори. — Келем познава всяка монета в тази наша Разделена империя и държи в ноктите си туптящото сърце на търговията ѝ. Това е власт, различна от имперската мощ на троновете на Стоте, но все пак власт. — В дланта ѝ лежеше златна монета, двоен флорин, изсечен от южните банки. — Различна власт, но посвоему по-могъща от армии, по-коварна от танците в сънищата на коронованите глави. Двуостър меч, може би, но Келем е живял векове и още не се е порязал.
— Смятах го за измислица. Детска приказка.
— Наричат го също Пазителя на портите. Намира и отваря врати. Ясно е защо те е призовал при себе си. Ясно е защо трябва да се отървеш от този ключ, и то възможно по-скоро.
— Пазител на портите ли? — каза Снори. — Да не би да го наричат и портален маг? — Усети как ръцете му се свиват в юмруци и зърна за миг демона във формата на Еймирия, как скача към него, пуснат от мага в Пещерата на Еридруин.
— Едно време се наричаше така, много отдавна.
— И е заклет в камъка, казваш?
Скилфар наклони глава, за да изучи Снори от нов ъгъл.
— За да живее толкова дълго, човек трябва да се врече на много господари, но златото принадлежи на земята и винаги е било първата му любов.
— Срещал съм го… него или негова сянка. Препречи ми пътя към Хел и каза, че ще му занеса ключа. — Снори млъкна, спомняйки си демона и как сърцето му бе подскочило, като го помисли за малкото си момиченце. Насили юмруците си да се отпуснат. — И ще го направя.
— Това е лудост. Ако изключим Мъртвия крал, няма по-лош, на когото да дадеш ключа.
— Но той знае къде е вратата към смъртта. Ти можеш ли да ми я покажеш? Имам ли друг избор? По-добър избор? Такъв, който Келем не може да ми отнеме? — Снори прибра ключа и затвори жакета си. — Хвани на въдицата треска и ще имаш вечеря. Хвани на въдицата кит и може ти да се окажеш вечерята. — Сложи ръка върху острието на брадвата си. — Нека ме изтегли и ще видим.
— Това поне ми спестява опита да измъкна куката му от теб, без да те убия — каза Скилфар, присвила устни. — Кара ще дойде с теб.
— Какво? — Кара вдигна очи и завъртя глава толкова бързо, че косата ѝ се развя.
— Не. Аз… — Снори не можеше да се сети за друго възражение, освен че това му се струва погрешно. Острото предизвикателство в погледа на жената беше разпалило у него моментално привличане. Тя му напомняше за Фрея. И това го караше да се чувства като предател. Глупава идея, но искрена, до мозъка на костите му.
— Но… — Кара поклати глава. — Воин? Какво мога да науча, като го гледам как размахва брадвата си?
— Ще отидеш с него, Кара. — Скилфар стана сурова. — Воин ли? Днес е воин. Утре, кой знае? Човек хвърля милиони сенки, а ти го оковаваш в такова едностранно определение. Ти дойде тук да търсиш мъдрост, момиче, но в тези свитъци аз имам само информация. Мъдростта узрява навън, по света, сред калта и болката на живите. Тя не е само хвърляне на руни и увиване на стари баналности в тежки слова. Излез навън. Върви на юг. Изгаряй на слънцето. Поти се. Кърви. Учи се. Върни се при мен по-стара, по-калена, по-твърда. — Потупа с пръст свитъка в скута си. — Тези думи са чакали тук цяла вечност — ще те почакат още малко. Прочети ги с очи, които са видели широкия свят, и те ще означават повече за теб. Има едно предимство в избора на Снори Келем да му покаже вратата. Предимство от хиляда мили. По време на едно такова пътешествие човек може да порасне, да се промени и да намери ново мнение. Току-виж успееш да му помогнеш.
Снори се протегна до мен.
— И това беше всичко. — Стана, което разклати лодката, и погледна към Кара. — Скилфар ни пропъди и кученцето ѝ ни последва, за да се увери, че сме си тръгнали. Кара дойде при нас след няколко минути. Каза, че на планината имало мъже, които ни търсят, и че ще те открием близо до кратера, на западния склон.