Ключът на Лъжеца
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Войната на Червената кралица #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ключът на Лъжеца». Краткое содержание книги:
Скилфар присви устни.
— Този е от трудните, признавам. — Взе друг свитък от купчината до себе си, стегнато навит и затапен в двата края с капачки от резбован китов зъб. — Първо беше заклет в мрака и вкопчен в загубена надежда. Сега е заклет в светлината и вкопчен в още по-лоша. И носи нещо. — Тя допря костелива ръка към сбръчканите си гърди. — Поличба. Легенда. Нещо, изтъкано от вяра.
— Търся вратата, вьолва. — Снори откри, че собствената му ръка лежи на гърдите му, над ключа. — Но не знам къде се намира.
— Покажи ми какво имаш, воине. — Скилфар потупа по гръдната си кост.
Снори се вгледа в нея. Трудно би могла да се нарече мила бабка, но беше много по-човешка от създанието, което двамата с Джал бяха открили сред армията ѝ от пластимасови воини предната година. Кое от двете беше истинското ѝ лице? Може би никое. Може би кучето ѝ не беше нито чудовището, което бе видял отначало, нито паленцето, което сега клечеше на входа на тунела. Когато човек не може да вярва на очите си, на какво да се опре… и какво разкрива за него направеният избор? Тъй като му липсваха отговори, Снори извади ключа на окачената около шията му връв. Той се завъртя бавно във въздуха пред очите му, като под някои ъгли отразяваше света, а под други беше тъмен и всепоглъщащ. Дали наистина го бе изработил Локи? Дали ръцете на един бог бяха докосвали това, което докосваше той сега? И ако беше така, какви лъжи бе оставил в него мошеникът и какви истини?
Разнесоха се три бавни пляскания, в ритъм с въртенето на ключа.
— Невероятно. — Скилфар поклати глава. — Подценила съм нашата Мълчалива сестра. Ти наистина успя. И натри носа на този нововъздигнал се „крал на мъртвите“.
— Знаеш ли къде е вратата? — Снори почти виждаше лицата им в проблясъците между отражение и поглъщане; за миг зърна окото на Еми, сякаш през затваряща се цепнатина. И огъня на косата на Фрея. — Трябва да знам. — Долавяше ясно погрешността. Знаеше, че това е капан и че сам се опитва да го затвори около себе си. Но ги виждаше, усещаше ги… неговите деца. Никой мъж не би могъл да се отдръпне. — Трябва да знам. — Гласът му бе дрезгав от чувства.
— Тази врата не бива да бъде отваряна. — Скилфар го гледаше, нито любезно, нито сурово. — Нищо хубаво няма да излезе от това.
— Изборът си е мой — каза Снори, без да е сигурен така ли е, не е ли.
— Мълчаливата сестра разпука света, за да изпълни теб и онзи глупав принц с магия. Магия, достатъчна, за да се противопостави дори на неродените. Едно време, ако отвориш пукнатина в света, тя зарастваше бързо, като драскотина върху кожата. Но сега такива рани загнояват. Всяка пукнатина е склонна да се разраства. Да се разпростира. Светът е изтънял. Притиснат от прекалено много страни. Мъдрите могат да го почувстват. Мъдрите се боят от това.
— При достатъчно време и покой раната, която носиш, ще се изцери — продължи тя. — Времето все още лекува всички рани, поне засега. А белезите, които остават, са за напомняне. Но разчовъркаш ли я, ще забере и ще те погълне. Това е вярно както за пукнатината, прекарана от Сестрата през костния ти мозък, така и за болката, причинена ти от Мъртвия крал.
Снори забеляза, че тя не спомена раната от наемния убиец. Не ѝ вярваше достатъчно, за да ѝ даде сам тази информация. Вместо това стисна зъби от растящата болка и тегленето на юг, което сякаш го дърпаше за всяко ребро.
— Дай ми ключа и ще го направя недостижим за хората. Духовете, които си носил, на мрака и светлината, си приличат. Също като огъня и леда, те не са приятели на нашия вид. Съществуват в крайностите, където обитава лудостта. Човекът крачи по централната линия и отклони ли се от нея, пада. В момента ти носиш аватар на светлината, но той лъже също толкова сладко като мрака.
— Баракел ми каза да унищожа ключа. Да го дам на теб. Да правя с него каквото ща, само да не го използвам. — Снори бе търпял тази реч утрин след утрин.
— Мракът тогава — какъвто и облик да е приел, за да те убеди, не бива да му вярваш.
— Аслауг ме предупреждаваше да се пазя от ключа. Каза ми, че за Локи лъжите са като кръвта и въздуха и че хитрините му ще опустошат света, ако отстъпиш дори на сантиметър. Баща ѝ с еднаква готовност би дал целия мрак на змея или би съкрушил светлината. Каквото и да е, само да наруши равновесието и да хвърли света в хаос.
— Това наистина ли е твоя воля, воине? Твоя и само твоя? — Скилфар се приведе напред в стола си и под нейния взор тръпка пробяга от главата до петите му. — Кажи ми — аз ще разбера дали е истина. — Възрастта трепереше в гласа ѝ, плашещо бреме от години, което не звучеше много по-различно от болката. — Кажи ми.