Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— Да.
— Но според мен подобна задача е неосъществима. От гледна точка на математиката това е толкова очевидно, че няма нужда да се изчислява. Все едно да ви попитам дали, ако имате доход от един милион долара, трябва да плащате данъци. Няма нужда да вадите калкулатора. Вие просто знаете, че трябва да платите данък. По същия начин на мен ми е повече от ясно, че човек не е способен нито така да копира природата, нито пък да се надява, че може да я изолира.
— Защо да не може? Нали все пак има зоологически градини…
— Зоологическите градини не възпроизвеждат природата — възрази Малкълм. — Нека сме наясно. Зоологическите градини използват природата каквато е и я променят съвсем малко, за да направят места, където да пазят животните. Но дори и тези дребни изменения често се оказват неуспешни. Животните непрекъснато бягат. Този парк обаче не е създаден по образец на зоологическа градина. Неговата цел е далеч по-амбициозна. Опитът по-скоро прилича на построяването на космическа станция на Земята.
— Не ви разбирам — поклати глава Дженаро.
— Всъщност е много просто. Като изключим въздуха, който се движи свободно, всичко в парка би трябвало да бъде изолирано. Нищо не влиза и нищо не излиза от него. Тукашните животни не бива да влизат в допир с големите екосистеми на Земята. Те не бива в никакъв случай да избягат.
— И никога не са бягали — изсумтя Хамънд.
— Подобна изолация е невъзможна — уморено каза Малкълм. — Тя е просто неосъществима.
— Възможна е. И действа безотказно през цялото време.
— Моля да ме извините — рече Малкълм, — но вие не знаете какво говорите.
— Нахален млад негодник! — избухна Хамънд, след което стана и напусна залата.
— Господа, господа… — опита се да ги успокои Дженаро.
— Съжалявам — обади се Малкълм, — но казах самата истина. Онова, което ние наричаме „природа“, всъщност е сложна система, далеч по-чувствителна, отколкото ни се иска да приемем. Създаваме опростен образ на природата и после го разваляме. Не съм специалист по околната среда, но трябва да проумеете това, което не искате да разберете. Колко пъти трябва да се обяснява важността на проблема? Колко още доказателства искате? Строим Асуанския язовир и твърдим, че той ще вдъхне нов живот на земята. Вместо това язовирът съсипва плодородната делта на Нил, предизвиква масово нахлуване на паразити и опропастява египетската икономика. Строим…
— Извинете — прекъсна го Дженаро, — но май чувам хеликоптера. Сигурно пристига екземплярът, който доктор Грант трябва да разгледа.
Той излезе от залата и другите го последваха.
Застанал в подножието на планината, Дженаро се опитваше да надвика шума на хеликоптера, а вените по шията му се издуваха от напрежение.
— Какво сте направили? Кого сте поканили?
— Спокойно — каза му Хамънд.
— По дяволите, да не сте луд? — изкрещя Дженаро.
— Виж какво — започна Хамънд, като се поизпъчи, — май трябва да си изясним някои неща…
— Не — отсече Дженаро. — Вие трябва да си изясните нещо. Не сме дошли тук да се забавляваме. Това не е обикновен излет в края на седмицата…
— Островът е мой — прекъсна го Хамънд — и мога да каня когото си искам.
— Дошли сме да направим сериозно проучване на острова, защото инвеститорите ви се опасяват, че нещата са оставени на самотек. Смятаме, че мястото е опасно и…
— Няма да забраниш този проект, Доналд…
— Ако се наложи, ще го направя…
— Островът е съвсем безопасен — рече Хамънд, — пък онзи проклет математик нека си приказва каквото иска…
— Не е…
— Аз ще ти докажа, че е безопасен…
— Аз пък искам незабавно да ги качите на хеликоптера — каза Дженаро.
— Невъзможно — отсече Хамънд и посочи облаците. — Отлетя.
И наистина шумът на моторите вече заглъхваше.
— По дяволите! — беснееше Дженаро. — Не разбирате ли, че това е излишен риск…
— Хайде, хайде — прекъсна го Хамънд. — После ще говорим. Не искам да разстройвам децата.
Грант се обърна и видя, че Ед Реджис води надолу по хълма две деца. Едното беше очилато момче на около единайсет години, а другото — седем-осемгодишно момиченце с бейзболна шапка, под която се подаваха руси кичури, и бейзболна ръкавица, метната през рамо. Двете деца пъргаво се спуснаха по пътеката от площадката за приземяване и се спряха на известно разстояние от Дженаро и Хамънд.