Септемврийски светлини [bg]

След като прекосиха един дълъг коридор, свързващ фабриката за играчки с къщата, Исмаел и Ирен навлязоха в недрата на Крейвънмур. Под булото на нощта жилището на Лазарус изглеждаше като мрачен дворец, чиито галерии, населени с десетки механични създания, се простираха в тъмата във всички посоки. Стъкленият купол над витото стълбище в центъра на дома лееше дъжд от пурпурни, златни и сини отражения, които се разпръсваха като стъкълца, изпадали от калейдоскоп.

В очите на Ирен застиналите роботи и неодушевените лица по стените излъчваха странен чар — в тях сякаш бяха пленени душите на десетки някогашни обитатели на имението. За Исмаел, който бе по-практичен, тези играчки просто отразяваха сложния и непостижим ум на своя създател. И това съвсем не бе успокоително; напротив, колкото повече навлизаха в личните владения на Лазарус Жан, толкова по-осезателно ставаше невидимото присъствие на майстора на играчки. Личността му бе сложила своя отпечатък върху всяко кътче на бароковата конструкция: от сводестия таван с фрески, изобразяващи сцени от известни приказки, та до пода, по който стъпваха. Подът напомняше безкрайна шахматна дъска, чиито квадрати образуваха хипнотична решетка и мамеха зрението, създавайки причудлива оптическа илюзия с безмерна дълбочина. Вървейки из Крейвънмур, човек сякаш проникваше в дебрите на някакъв сън — омаен и същевременно всяващ страх.

Исмаел се спря в подножието на една вита стълба и огледа внимателно шахтата ѝ, чийто край се губеше във висините. В това време Ирен видя как циферблатът на един от многобройните механични часовници, оформен като слънчев лик, отвори очи и се усмихна. Когато стрелката, показваща часовете, застана вертикално, отбелязвайки полунощ, сферата се завъртя около оста си и слънцето се смени с луна, която излъчваше призрачно сияние. Тъмните, искрящи очи на луната бавно се въртяха насам-натам.

— Хайде да се качим горе — прошепна Исмаел. — Стаята на Хана беше на третия етаж.

— Тук има десетки стаи, Исмаел. Как ще разберем точно коя е била нейната?

— Хана ми е казвала, че стаята ѝ се намира в края на един коридор и прозорците ѝ гледат към залива.