Пазачът на фара [bg]

– Малко сте подранили – каза Педерсен и поклати глава.

– Значи, още няма резултати?

– Не, засега успях само да му хвърля един поглед.

– И какво мислиш? – попита Паула.

Педерсен се засмя.

– Мислех, че няма по-лошо от това Патрик постоянно да ми диша във врата.

– Извинявай – каза Паула, но продължи да гледа Педерсен, сякаш очаква отговор.

– Елате, да отидем в кабинета ми.

Педерсен отвори една врата вляво от тях. Последваха го и седнаха пред бюрото на Педерсен, който се настани от другата страна и сключи ръце.

– Това, което мога да кажа след повърхностния преглед, е, че единственото очевидно нараняване е дупката от куршум в главата. Има обаче доста заздравели рани, които изглеждат съвсем скорошни и явно са резултат от побой преди няколко месеца.

Патрик кимна.

– Именно заради побоя дойдохме тук. Колко дълго е лежал мъртъв?

– Не повече от седмица, струва ми се. Ще знам със сигурност след аутопсията.

– Имаш ли представа какво оръжие може да е било използвано? – попита Паула и се наведе напред.

– Куршумът все още е в главата му, но ще мога да ви отговоря веднага щом го извадя. Стига да е достатъчно запазен.

– Разбира се – каза Паула, – но сигурно си виждал безброй прострелни рани. Нямаш ли някакво предположение?

Искаше да чуе личното мнение на Педерсен, затова нарочно не спомена за намерената гилза и какво сочеше тя.

– И ти не се отказваш лесно – засмя се Педерсен, едва ли не доволен от упоритостта на Паула. – Ако обещаете да приемете думите ми просто като догадка, а те са точно това, бих казал, че вероятно става дума за деветмилиметрово оръжие. Но пак повтарям, това е само предположение и може и да греша – допълни той и вдигна пръст предупредително.