Пазачът на фара [bg]

След няколко погрешни опита, най-накрая намериха кабинета на Нилс-Ерик Лунд. Това бе лекарят, отговарял за лечението на Матс Сверин.

– Влезте – чу се авторитетен глас и те се подчиниха.

Лекарят се изправи, заобиколи бюрото си и тръгна към тях с протегната ръка.

– От полицията, предполагам?

– Да, говорихме по телефона. Патрик Хедстрьом, а това е колегата ми Паула Моралес.

Поздравиха се и размениха обичайните любезности, преди да седнат.

– Приготвих това, което смятам, че ще ви е необходимо.

Нилс-Ерик Лунд извади папка с документи.

– Благодаря. Можеш ли да ни кажеш какво си спомняш за Матс Сверин?

– Имам хиляди пациенти всяка година, така че е невъзможно да помня всички. Но прегледах картоните и опресних спомените си – каза той и подръпна голямата си бяла брада. – Пациентът пристигна при нас с тежки наранявания. Беше жестоко пребит, вероятно от няколко души. Трябва да се обърнете към колегите си от полицията за повече подробности.

– Ще го направим – каза Патрик. – Но може да споделите мислите и впечатленията си. Всякаква информация може да се окаже ценна.

– Добре тогава – каза Нилс-Ерик Лунд. – Няма да навлизам в конкретната терминология, можете да прочетете това в картона, но обобщено може да се каже, че пациентът беше получил удари и ритници в главата, които са предизвикали както лек мозъчен кръвоизлив, така и известен брой счупени лицеви кости, оток, увреждане на подкожните тъкани и значителна промяна в цвета на кожата. Имаше наранявания и в коремната област, две счупени ребра и разкъсан далак. Гледахме на случая изключително сериозно и оперирахме мъжа веднага. Наложи се да направим и рентген на главата, за да добием представа колко сериозно е кървенето в мозъка.

– Сметнахте ли раните му за животозастрашаващи? – попита Паула.

– Оценихме състоянието му като критично, още повече че пациентът пристигна при нас в безсъзнание. Установихме, че кървенето в мозъка е слабо и не се нуждае от хирургическа намеса, затова се фокусирахме върху нараняванията в коремната област. Опасявахме се, че счупените ребра могат да пробият белия му дроб, което би било много сериозно.

– Но успяхте да стабилизирате състоянието му?

– Смея да кажа, че се справихме блестящо. Бързо и ефективно. Много добър пример за работа в екип.

– Матс Сверин сподели ли какво се е случило? Каза ли нещо, свързано с нападението? – попита Патрик.

Нилс-Ерик се замисли, подръпвайки брадата си. Цяло чудо, че не е окапала досега, помисли си Патрик.

– Доколкото си спомням, не.

– Според теб изглеждаше ли изплашен, сякаш се чувства застрашен и опитва да скрие нещо?

– Не, не помня такова нещо. Но както казах, оттогава минаха няколко месеца и през отделението се изредиха много пациенти. Трябва да попитате отговарящите за разследването.