![Пазачът на фара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/4/7/pazacht-na-fara-bg-download.jpg)
Пазачът на фара [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-728-3
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пазачът на фара [bg]». Краткое содержание книги:
– А имал ли е посетители по време на престоя си тук?
– Възможно е, но за съжаление, не знам нищо по въпроса.
– В такъв случай благодарим за отделеното време – каза Патрик и се изправи. – Това копия ли са? – добави, сочейки към папката на масата.
– Да, можете да ги вземете – отговори Нилс-Ерик Лунд и също стана.
На излизане на Патрик му хрумна една идея.
– Да навестим ли Педерсен? Може да проверим има ли нещо за нас.
– Разбира се – съгласи се Паула и тръгна след Патрик, който вече се ориентираше по-добре из коридорите.
Паула още не се чувстваше съвсем добре и не беше сигурна, че посещение в моргата ще й се отрази положително.
За какво щеше да живее от сега нататък? Сигне стана от леглото, направи закуска, а по-късно и обяд. Никой от двамата нямаше желание да яде. Мина с прахосмукачка целия долен етаж, изпра спалното бельо и направи кафе, което остана неизпито. Вършеше обичайните неща, опитваше се да имитира живота, който водеха допреди няколко дни, но се чувстваше също толкова мъртва, колкото беше Мате. Движеше тялото си из къщата, но това бе тяло без съдържание, без живот.
Сигне потъна в дивана. Маркучът на прахосмукачката падна на пода, но никой от тях не реагира. Гунар седеше до кухненската маса. Не бе мърдал от там цял ден. Сякаш двамата си бяха разменили ролите. До вчера той още можеше да се движи, докато на Сигне й бяха нужни огромни усилия на волята, за да накара мускулите си да сътрудничат на скования й мозък.
Днес пък Гунар седеше неподвижно, а тя опитваше да запълни дупката в сърцето си с движение и трескава активност.
Взираше се в тила на Гунар и си мислеше както много пъти преди, че Мате е наследил същата чупка в косата, най-долу, до ръба на яката. Мате обаче нямаше да предаде същата чупка на малкото русокосо момченце, което Сигне толкова пъти си бе представяла. Можеше и да е момиченце, това нямаше значение, и двете щяха да са еднакво добре дошли, само да имаше кого да глези, на кого да дава сладки преди ядене и твърде много подаръци за Коледа. Мъничко дете с очите на Мате и устните на жена му. Сигне бе очаквала и този момент, да види кого Мате ще доведе вкъщи някой ден. Що за жена щеше да бъде? Дали Мате щеше да се събере с някоя, която прилича на майка му, или е нейна пълна противоположност? Не можеше да отрече, че я глождеше любопитство, но щеше да се държи мило. Нямаше да е някоя ужасна свекърва, като тези, за които се разправяха какви ли не истории. Напротив, нямаше да се бърка, просто щеше да е на разположение да гледа децата, когато се наложи.
Постепенно бе започнала да губи надежда. Понякога дори си мислеше, че Мате може би не се интересува от жени. Щеше да й се наложи да свикне с идеята, а и би било жалко от гледна точка на продължаването на рода, но и така да беше, Сигне не би имала нищо против. Искаше просто той да е щастлив.
Но той така и не доведе никого, а сега надеждата си бе отишла завинаги. Нямаше да има русоляво хлапе с чупка в косата, на което да дава сладки преди ядене. Нямаше да има ненужни коледни подаръци, които струват твърде много и се чупят след няколко седмици. Нямаше нищо, освен празнота. Годините лежаха пред тях като пусто шосе. Сигне погледна Гунар, който продължаваше да седи до масата. За какво щяха да живеят от сега нататък?
– Искаше ти се да отидеш в Гьотеборг, нали?
Аника вдигна поглед от монитора и изгледа Мартин продължително. Той бе нейното протеже в управлението и между тях имаше специална връзка.
– Да – призна Мартин. – Но и това тук е важно.
– Искаш ли да знаеш защо Патрик взе Паула със себе си? – попита Аника.
– Хм, няма значение. Патрик може да върши каквото прецени – отвърна Мартин леко намусен.
Преди да дойде Паула, Патрик почти винаги избираше него. В интерес на истината, това вероятно се дължеше на ограничения избор, който предлагаше управлението, но Мартин все пак не можеше да отрече, че се чувства леко обиден.
– Патрик смята, че напоследък Паула изглежда малко тъжна, така че гледа да разведрява мислите й.
– Това не го бях забелязал – каза Мартин с щипка угризение в гласа. – Знаеш ли какво й е?
– Нямам представа. Знаеш, че Паула не е особено разговорлива. Но съм съгласна с Патрик, че има нещо. В последно време тя не е съвсем на себе си.
– Мен лично дори само мисълта да живея в една къща с Мелберг би ме сломила.
– Това не може да се отрече – засмя се Аника, но после отново заговори сериозно. – Все пак не мисля, че в това е проблемът. Не бива да я притесняваме, докато сама не реши да поговори с нас. Но сега поне знаеш защо Патрик избра нея.