Конан Непобедимия [bg]

Смях заклокочи в огромния гръден кош на Конан.

— От всички саби на света бих избрал единствено твоята да бъде край мене. Просто си помислих, че без теб твоите главорези няма да ни изчакат и ще се измъкнат от планината.

След миг тя се присъедини към неговия смях.

— Не е така, Конан. Те знаят, че ще ги преследвам чак до огньовете на Гехана, ако извършат такава глупост. Освен това Хордо ще държи хрътките ми под око. Какво става с теб, брадатко?

Хордо мрачно се взря в нея.

— Където Червената каня размахва сабята си — каза той решително, — там ще бъда и аз.

Конан изчака за ново избухване от страна на огнената главатарка, но вместо да се разгневи, тя се изправи на коня си и загледа Хордо, сякаш никога по-рано не го бе виждала. Накрая каза:

— Много добре, макар че може да загубиш и другото си око, ако не ме слушаш. Но първо поведи останалите да се скрият.

Едноокият оголи зъбите си в свирепа усмивка и обърна коня си.

— Добър човек — бързо каза Конан.

Карела го изгледа кръвнишки.

— Не ме укорявай, кимериецо.

Бандата разбойници затопурка надолу по следата и скоро се изгуби зад завоя. След малко Хордо се върна.

— Мислиш ли, че сега съгледвачите ще се намесят, Конан? — попита брадатият разбойник.

— Какви съгледвачи? — поиска да узнае Карела. Абериус изстена.

Конан поклати глава.

— Едни мъже по билото, но не мисля, че са опасни. Ако броят им беше достатъчен да се намесят, досега щяхме да сме узнали намеренията им.

— Хордо, ти си знаел за това и не си ми казал? — сърдито възкликна Карела.

— Сега ще си приказваме ли — попита Конан, — или ще намерим планинците, преди да са ни открили те?

В отговор Карела пришпори коня си и пое в галоп напред.

— Ако умът й не беше зает с тебе, кимериецо — изръмжа Хордо, — нямаше да е необходимо някой да й казва за това! — И той се спусна след Червената каня.

Разбойникът с лице на невестулка с ръмжене оголи зъбите си и неохотно потегли след другите двама. Конан пое близо след него и го принуди да усили до галоп.

Когато настигнаха другите, Конан извади сабята си и я постави върху мускулестите си бедра. Със замислени погледи Карела и Хордо сториха същото. По тази тясна пътека, която внезапно променяше посоката си и често бе скрита от отвесни скали, щяха да се изправят срещу планинците внезапно, без никакво предупреждение. Ако първо планинците не се изпречеха пред тях по същия начин. Абериус изостана, без да престава да хапе долната си устна.

След един остър завой се озоваха в самия лагер на планинците. Нямаше никакви палатки. Мъже с гърбави носове, с тюрбани и мръсни пъстри дрехи се бяха навели да завързват постелите си, друга затрупваха с пръст въглените на своите огньове. Дебел кривокрак мъж, привързал ятагана си с ремък през гърдите, ги видя пръв и страхотен гръмлив вик се откъсна от гърлото му. За миг всички в лагера замръзнаха, след това писък — „Убийте ги!“ — накара всички да се втурнат към конете си.