Конан Непобедимия [bg]

Хордо погледна стръмните, покрити с храсталак склонове, които се издигаха от двете страни на колоната, и се намръщи.

— Митра! Дано не са достатъчно силни, макар че дузина добри бойци… — Той млъкна, защото срещу колоната се зададе Абериус, който здраво шибаше своя кон. Беше изпратен като съгледвач.

— Това не е на добро — каза Конан. Хордо само изсумтя и двамата забързаха да достигнат Карела. Бандитът с лице на невестулка спря до нея тъкмо когато я настигнаха.

— Планинци! — задъхано рече Абериус. Мазна пот се стичаше по лицето му. — Сто и двадесет души, може би сто и четиридесет. Лагеруваха точно на пътеката. Тъкмо започнаха да вдигат лагера.

Не бе необходимо да се обсъжда опасността. Кезанкианските планинци бяха непреклонни, не признаваха властта на ничия корона, макар че и Туран, и Замора много пъти бяха опитвали да ги покорят. Свирепите закони на планинските племена спрямо чужденците бяха прости, къси и винаги завършваха със смърт. Ако човек не принадлежеше на племето, дори да беше планинец, той се смяташе за враг, а враговете трябваше да се убиват.

— Насам ли идват? — тихо каза Карела. И когато Абериус тревожно кимна, тихо изруга.

— А войниците са зад гърба ни — изръмжа Хордо.

Зелените очи на Карела гневно проблеснаха срещу брадатия мъж.

— Да не би да ставаш страхлив с възрастта, Хордо?

— Нямам никакво желание да стоя между чука и наковалнята — отвърна Хордо. — Това няма нищо общо с възрастта.

— Внимавай да не станеш стара баба — подигра го тя. — Ще се махнем от пътеката и ще оставим планинците и войската взаимно да изцедят силите си. Може дори да си осигурим добра гледка, ако се покатерим на онова било там.

Конан се засмя, ала мускулите му веднага се стегнаха, защото червенокосата се обърна към него, стиснала сабята си в ръка. Ако се видеше принуден да я обезоръжи — той не смяташе, че би могъл да я убие, дори ако от това зависеше собственият му живот — със сигурност трябваше да се бие и срещу Хордо. И по всяка вероятност с останалите разбойници, които вече се събираха около тях.

— Добре си го измислила да ги оставим да се бият едни срещу други — каза той. — Но ако опитаме да изведем конете нагоре по склона, ще ни трябва цяла седмица, докато стигнем билото.

— Може би имаш по-добър план, кимериецо? — Гласът й беше остър, ала тя бе охлабила хватката си върху украсената със скъпоценни камъни извита сабя.

— Да, имам. Повечето хора от бандата да се върнат назад, а след това да се отклонят в някоя от страничните клисури, край които минахме.

— Назад към войниците? — възрази Хордо.

— Планинците също имат добри следотърсачи — остро викна Абериус. — Щом открият следите ни, което неминуемо ще стане, ще трябва да се бием с тях, а не с проклетата войска от Замора!