Детето на нощта [bg]

Лицата на стариците останаха безизразни, докато си шушу­каха. Накрая Ефимер се обърна отново към Ериан.

- Заложбите у твоята дъщеря са по-всеобхватни, отколкото смеехме да се надяваме, но... и затрудненията са огромни. Твър­де малка е, това я прави склонна към изблици и хаотично въз­действие върху маната. Бяхме принудени да поемаме и да пре­насочваме неимоверни сили, докато тя се учи да овладява чувст­вата си. Засега нищо не заплашва Лиана - ние издържаме на те­зи енергии, но както и ти си забелязала, това изчерпва собстве­ната ни жизненост... и донякъде ни излага на външна опасност.

- Ха, донякъде ли? Я се погледнете! Захапахте лулата още следобед и наглед нямате сила за нищо друго, освен да се крепи­те на столовете си. А онази илюзия над главите ни от защита се превръща в заплаха. Защо си правите труда да я поддържате?

Ериан се задъха. Ал-Дречар наистина изглеждаха немощ­ни, очите им хлътваха сред тъмни кръгове.

- Това е единствената ни защита - възрази Авиана. - Малко сме, а враговете ни дебнат.

- И докога ще издържите?.Ами че вие се погубвате! Умоля­вам ви - нека да помогна. Кажете ми какво да направя.

Взираше се поред в очите им през струйките дим.

- Вече правим каквото можем - промълви Клирес.

- Ренерей ще тръгне с отлива преди зазоряване - добави Ефи­мер.

- С каква цел?

- Да потърси магове, които ще поддържат илюзията, за да се съсредоточим само върху обучението на Лиана - обясни Клирес.

- И къде отива? Всъщност има ли магове, на които можете да се доверите?

Клирес завъртя глава.

- Уви, тази стъпка е неотложна. В Гилдията няма други ма­гове и Ренерей отива в Калеюс да привлече онези, които вярват в нашите предания.

Ериан изпадна в ужас.

- Сами ще поканите тук съвсем чужди хора? Помислете как­во може да се случи!

- И ти помисли какво ще се случи, ако не ги поканим,- трос­нато отвърна Мириъл с глас, снижен от дима.

- Извини ме, но ти не разбираш. Говоря за доверие. Толкова дълго сте опазили в тайна къде живеете, не бива да си позволя­вате дори нищожен риск Ренерей да се натъкне на неподходя­щи хора. - Ериан помълча, смутена от напиращото в душата ѝ вълнение. - И аз ще тръгна с нея, но не към Калеюс, защото се нуждаете от помощници - не само магове, - на които да се дове­рите напълно. С нея ще се върнем в Балея. Сега са ви необходи­ми Гарваните.