![Друговремец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/3/drugovremec-bg-download.jpg)
Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
Пиявиците се бяха напили и се бяха се подули четворно на размерите си. Тъмната им сбръчкана кожа беше изопната и лъщеше - приличаха на мокри речни камъчета. Едната ненадейно падна и отскочи от земята в краката ми. Госпожа Фиц ловко я вдигна, въпреки килограмите си, и я пусна в купата. Хвана внимателно другата точно зад челюстите и леко подръпна.
- Не трябва твърде силно - рече тя. - Понякога се пукат. - Потръпнах неволно. - Но ако са почти пълни, лесно се откачат. Не искат ли, остави ги да паднат сами. - Пиявицата наистина се откачи лесно, оставяйки след себе си тънка струйка кръв. Обърсах раничката с крайчето на кърпата, потопено в оцетния разтвор. С изненадана установих, че пиявиците са помогнали - подуването бе спаднало значително, а окото почти можеше да премигва. Госпожа Фиц го огледа критично и реши да не използва още пиявици.
- Утре на нищо няма да приличаш, момко, дума да няма - рече тя, клатейки глава, - но поне ще виждаш с това око. Трябва ти парче сурово месо на отока и супа с малко пиво, да те подсили. Ела след малко в кухнята, ще ти намеря нещо. - Взе подноса и направи кратка пауза. - Хубаво, че го направи, момко. Лери ми е внучка, знаеш. Благодаря ти вместо нея. Дано и тя се сети, ако има някакво възпитание. - Потупа Джейми по бузата и се отдалечи с тежка стъпка.
Огледах го внимателно - старинният лек си беше свършил работата чудесно. Клепачът имаше почти нормален цвят и съвсем леко се беше подул, а раната в устната бе чиста, само малко по-тъмна от останалата тъкан.
- Как се чувстваш? - попитах.
- Добре. - Сигурно съм го изгледала недоумяващо, защото той се усмихна, леко, за да щади устата си. - Само синини са. Отново ти благодаря - лекуваш ме за трети път в три дни. Сигурно си мислиш, че само белята си търся.
Докоснах една морава следа на челюстта му.
- Не си я търсиш. Но и не бягаш от нея. - Нещо жълто-синьо се мярна в края на дворчето. Идваше момичето, Лери. Спря, щом ме видя.
- Мисля, че някой иска да говори с теб насаме - рекох. - Ще те оставя. Но още утре може да свалим превръзките на рамото ти. Ще се видим тогава.
- Да. Отново ти благодаря. - Леко стисна ръката ми за довиждане. Тръгнах си, като пътьом огледах с любопитство момичето. Отблизо беше още по-хубава, с яркосини очи и кожа като розов цвят. Когато погледна Джейми, сякаш цялата се озари. Запитах се дали галантният му жест е бил чак толкова алтруистичен.
На следващата сутрин ме събудиха писукащи птички и суетящи се хора. Облякох се и се ориентирах из ветровитите коридори на път към залата. Тя отново се беше превърнала в трапезария и слугите разнасяха огромни котели с каша и пити на жар, поръсени с меласа. Ароматът на топла храна бе толкова силен, че човек можеше почти да се облегне на него. Още не се ориентирах съвсем добре, но закуската ме укрепи достатъчно, за да поизследвам.
Открих госпожа Фицгибънс, в тесто чак до пухкавите лакти, и заявих, че искам да намеря Джейми, за да сваля превръзките и да видя как зараства раната му. Тя извика едно момче прислужник с махване на мощната си побеляла от брашно ръка.
- Малък Алек, я изтичай да намериш Джейми, новия отговорник по конете. Кажи му да дойде, за да му прегледат рамото. Ще сме в билковата градина. - Щракна рязко с пръсти и малчуганът хукна да намери пациента ми.
Госпожа Фиц заръча на една прислужница да довърши, изплакна ръце и се обърна към мен.
- Има време, докато се върнат. Искаш ли да разгледаш билковата градина? Познаваш някои растения и ако искаш, можеш да помагаш в свободното си време.
Градината, важно хранилище на лековити билки и подправки, бе сгушена в едно от вътрешните дворчета, достатъчно голямо, за да позволява слънце, ала и скрито от пролетните ветрове. Имаше си собствен кладенец. В западния край растеше розмарин, на юг - лайка, а на север - щир. В източния край се издигаше стената на замъка, допълнителен заслон от прищевките на времето. Разпознах стъблата на късни минзухари и нежните листа на киселеца в богатата черна почва. Госпожа Фиц ми посочи напръстник, тученица и ранилист, заедно с още няколко, които не познавах.
Късната пролет беше за садене. В кошницата си госпожа Фиц носеше изобилие от чеснови глави, от които щяха да поникнат летните посеви. Матроната ми я подаде, заедно с пръчка за садене. Явно достатъчно бях мързелувала - докато Колъм намереше някаква полза от присъствието ми, госпожа Фиц щеше да намира работа за човек със свободно време като мен.