Друговремец [bg]

- Голям срам щеше да е за нея да я бият в Залата. За мен е по-лесно.

- По-лесно? - повторих удивено, докато се взирах в разнебитеното му лице. Той проверяваше целостта на ребрата си, но вдигна глава и ми се усмихна лекичко.

- Да. Много е малка. Щеше да е посрамена пред всичките си познати и това дълго щеше да я мъчи. Мен само ме поочукаха, ще ми мине за ден-два.

- Но защо ти? - попитах. Въпросът сякаш му се стори странен.

- Защо не аз?

„Защо не ти ли? - прииска ми се да извикам. - Защото не я познаваш, тя нищо не значи за теб. Защото вече си ранен. Защото се иска много специален кураж, за да стоиш насред пълна зала и да позволиш огромен мъж да те налага в лицето, независимо от мотива ти.“

- Ами, мускетна сачма през трапецовидния мускул може да се счита за добра причина да не го направиш - отбелязах сухо.

Това като че ли го разведри и той докосна раната си.

- Трапецовиден, така ли се казва? Не знаех.

- Ах, ей те, момче! Намерили сте се с лечителката. Може би няма да ти трябвам тогава. -Госпожа Фицгибънс се клатушкаше, леко странично, през тесния вход към дворчето. Държеше поднос с няколко буркана, голяма купа и чиста ленена кърпа.

- Само му дадох малко вода - рекох. - Мисля, че не е лошо ранен, но не съм сигурна какво мога да сторя за него, освен да му измия лицето.

- Ах, все нещо може да се направи - рече тя спокойно. - Това око, например. Дай да погледна, момче.

Джейми услужливо приседна на ръба на кладенеца и обърна лице към нея. Месестите пръсти на жената докоснаха лилавия оток и оставиха бледи следи, които бързо изчезнаха.

- Още кървиш под кожата. Пиявиците ще помогнат. - Вдигна похлупака на купата, разкривайки няколко плужека, дълги около пет сантиметра и покрити с неприятна на вид течност. Тя загреба две от създанията и притисна едното в плътта под веждата, а другото -точно под окото.

- Когато синината се образува докрай, пиявиците не вършат работа - обясни ми тя. - Но ако такова подуване расте, значи кръвта още тече под кожата и пиявиците могат да я изсмучат.

Наблюдавах удивена и отвратена.

- Не боли ли? - попитах Джейми. Той поклати глава и плужеците се заклатушкаха гнусно.

- Не. Малко е студено, нищо повече.

Госпожа Фиц се суетеше с бурканите и бутилчиците си.

- Хората не използват пиявиците както трябва. Много помагат понякога, но ако знаеш как. Използваш ли ги на стара синина, пият здрава кръв и не вършат работа. И трябва да внимаваш, да не са твърде много наведнъж. Ще отслабят някой болен, особено ако вече е загубил кръв.

Слушах внимателно и запомнях, но искрено се надявах да не се налага да ги използвам.

- Сега, момко, изплакни си устата с това. Ще прочисти раните и ще облекчи болката. Отвара от върбова кора - обясни ми, - с малко стрит корен от перуника.

Кимнах. Помнех смътно от една стара лекция по ботаника, че върбовата кора съдържа салицилова киселина, активната съставка в аспирина.

- Върбовата кора няма ли да засили кървенето? - попитах.

Госпожа Фиц кимна одобрително.

- Да. Така става понякога. Затова после му даваш жълт кантарион в оцет. Той спира кръвта, ако го набереш по пълнолуние и хубаво го смачкаш. - Джейми послушно изплакна уста с оцетния разтвор, а очите му се насълзиха.