Смъртта на царете [bg]

— Сигурно половината свят. Рений не обича да си дава парите за коне, макар че поне част от пътя изминахме с две кранти.

Тубрук се засмя, вдигна брадвата и я сложи на рамото си.

— Значи и той се е върнал. Мислех, че се е отказал от Рим, след като къщата му изгоря в размириците.

Брут сви рамене.

— Отиде да продаде парцела и да намери някакво жилище под наем.

Тубрук се усмихна.

— Сега Рим е много тих за него. Мисля, че няма да му хареса.

И тупна Брут по рамото.

— Ела с мене. Старата ти стая те чака, а едно добро накисване и изтъркване ще ти дойде добре.

— Юлий върна ли се? — попита младият мъж.

Тубрук като че ли се посниши, сякаш брадвата изведнъж беше станала по-тежка.

— Наложи се да съберем откуп, когато пиратите плениха галерата му. Още не сме получили известие дали е жив и здрав.

Брут го изгледа учудено.

— Богове, нищо не съм чул за това! Бил ли е ранен?

— Нищо не знаем. Получихме само заповед да съберем парите. Трябваше да платя на стражи да ги закарат до един търговски кораб на брега. Петдесет таланта.

— Не знаех, че семейството има толкова пари — тихо каза Брут.

— Е, вече нямаме. Наложи се да продадем всички магазини и част от земите. Останаха ни само приходите от посевите. Занапред ни чакат трудни години, но ще се справим някак.

— Лошо.

— Съмнявам се, че ще е задълго. Вие с Юлий много си приличате. Пари винаги могат да се спечелят, ако живееш достатъчно дълго. Разбра ли, че Сула е мъртъв?

— Чух. Дори в Гърция войниците в пристанищата носеха черно. Вярно ли е, че е бил отровен?

Тубрук се намръщи за секунда и отмести поглед, преди да отговори:

— Вярно е. Беше си спечелил много врагове в сената. Неговият помощник Антонид още търси убийците. Не мисля, че някога ще се откаже.

Докато говореше, си спомни за Ферк и ужасните дни, след като беше чул, че е задържан. Никога не беше познавал подобен страх — да чака войници да дойдат от града и да го отведат там за съд и екзекуция. Но войници не бяха дошли и Антонид продължаваше да разпитва и да търси. Тубрук дори не се осмели да потърси семейството на Ферк — възможно беше Антонид да ги наблюдава, — но се беше заклел, че един ден ще изплати дълга си. Ферк беше истински приятел и нещо повече — той вярваше в републиката със страст, която учуди стария гладиатор, когато за пръв път беше изложил плана за убийството на Сула. Дори не се наложи да убеждава стария търговец на роби.

— …Тубрук? — обади се Брут. Гледаше го любопитно.