Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Смъртта на царете [bg]
Смъртта на царете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Смъртта на царете [bg]

Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:

Младият Цезар трябва да надвие врагове по море и суша, за да стане кален в битките водач — в живописния нов роман от популярния автор на „Вратите на Рим“. Принуден да напусне Рим, Юлий Цезар служи на борда на военна галера в опасните води на Средиземно море и бързо си спечелва славата на страшен воин. Но много скоро корабът му е пленен от пирати и той е задържан за откуп. Изоставен на северноафриканското крайбрежие, след дълги месеци пленничество, Цезар започва да събира войници, от които ще изкове мощна бойна единица, за да отмъсти на похитителите си и да потуши новото въстание в Гърция. Когато се връща в Рим като герой — и като опасен проблем за враговете си, — Цезар отново намира приятеля си от момчешките години Брут. Но скоро приятелите биват призовани да се бият с всички сили срещу въстаниците на разбунтувалия се гладиатор Спартак… История и приключения са съчетани със смайваща комбинация в „Смъртта на царете“ — част от акламираната поредица „Цезар“, истински епична история на амбиция и съперничества, смелост и предателства.
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
1 ... 38 39 40 41 42 43 44 45 46 ... 191
Перейти на страницу:

— Повикай ги. Ще ги оставим живи, но няма да допусна някой да ни причаква в засада, когато си тръгваме. Ще умреш, преди да стигнат до тебе, ако ги предупредиш. Давам ти думата си.

Варон повярва и извика синовете си веднага щом си пое дъх. Загледа с ужас как непознатите се хвърлят към вратата, сграбчват ги и им вземат оръжията. Двамата се опитаха да извикат помощ, но дъжд от удари ги повали на земята.

— Грешите. Ние живеем тук съвсем мирно — каза Варон едва чуто.

— Имаш синове. Защо не са се върнали в Рим да служат в армията като баща си? Какво може да ги държи тук освен съюз с Целз и пирати като него?

Младият офицер се обърна към другарите си, които държаха здраво синовете на Варон.

— Изведете ги и им прережете гърлата.

— Недейте! Какво искате от мене? — викна бившият легионер.

Сините очи се заковаха в него.

— Искам мечове и златото, което ти плащат пиратите, за да им осигуриш убежище. Искам дрехи за хората — и брони.

Варон се опита да кимне, но здравите ръце още държаха гърлото му.

— Ще ви дам всичко, но парите не са много — каза унило.

Натискът върху гърлото му се засили.

— Не ме лъжи — каза младият мъж.

— Кой си ти? — изскимтя Варон.

— Аз съм племенникът на мъжа, на когото си се клел да служиш до смърт. Казвам се Юлий Цезар — бе тихият му отговор.

Юлий пусна стария войник да се надигне. Взираше се в него строго и заплашително, но вътрешно ликуваше. Колко назад във времето беше останал онзи момент, когато Марий му каза, че един войник трябва от време на време да следва инстинкта си? От първия миг, когато влязоха в мирното село, след като беше забелязал добре поддържаната главна улица и спретнатите къщи, беше разбрал, че Целз не е оставил селото недокоснато без основателна причина. Запита се дали всички селища по крайбрежието са такива и за миг усети бодване на вина. Градът изпращаше пенсионираните си легионери по тези далечни брегове, като им даваше земя и очакваше да се грижат за себе си и да поддържат мира със самото си присъствие. Как биха могли да оцелеят, ако не сключват сделки с пиратите? Някои от тях може би отначало се бяха съпротивлявали, но сигурно бяха избити, а онези, които идваха след тях, просто нямаха избор.

Погледна синовете на Варон и въздъхна. Пенсионираните легионери имаха деца, които никога не бяха виждали Рим и всъщност снабдяваха пиратските кораби с нови попълнения. Забеляза тъмната кожа на двамата, чертите, в които се смесваха африканското и римското. Колко такива имаше тук, хора без никаква представа на кого са служили бащите им? Тези младежи ги биваше за земеделци не повече от него.

Варон разтри гърлото си и се опита да отгатне какво мисли Юлий. Стресна се, когато видя странните очи да се спират върху любимите му синове. Страхуваше се за тях. Усещаше гнева у младия офицер.

— Нямаме избор — осмели се да каже накрая. — Иначе Целз ще ни избие.

— Трябваше да пратите известие до Рим, да разкажете за пиратите — отвърна Юлий някак незаинтересовано, потънал в мисли за съвсем други неща.

Варон едва не се изсмя.

— Мислиш ли, че републиката я е грижа какво става с нас? Сенаторите ни карат да вярваме в техните мечти, докато сме млади и достатъчно силни, за да се бием за тях, но когато младостта и силата ни си отидат, забравят кои сме и започват да убеждават поредното поколение глупаци, докато самите те богатеят и дебелеят от земите, които сме спечелили за тях. Тук сме сами за себе си и правя каквото мога, за да оцелеем.

Гневът му беше основателен и Юлий го погледна.

— Корупцията може да бъде пресечена — каза той. — След като Сула пое властта, сенатът умира.

Варон полека поклати глава.

— Момче, републиката умираше много преди да дойде Сула, но ти си твърде млад, за да го осъзнаеш.

Отпусна се на мястото си, без да престава да разтрива гърлото си, и Юлий отмести поглед от него. Всички офицери от „Акципитер“ го наблюдаваха и чакаха търпеливо.

— Е, Юлий? — попита тихо Пелитас. — Какво ще правим сега?

— Ще вземем каквото ни трябва и ще тръгнем към следващото село, след това към следващото. Тези хора са ни длъжници, защото оставят пиратите да живеят необезпокоявани по тези брегове. Не се съмнявам, че има и други като него. — И посочи Варон.

— Мислиш, че можеш да ги ограбваш наред? — възкликна Светоний, потресен от разигралата се случка.

— Разбира се. Следващия път ще имаме мечове и прилични дрехи. Няма да ни е толкова трудно.

Глава 10

Тубрук за пореден път заби брадвата в умиращия дъб. Ударът отцепи здраво парче дърво, но изсъхналите клони показваха, че е време старият дъб да бъде отсечен. Скоро щеше да стигне до сърцевината: беше сигурен, че е изгнила. Тубрук сечеше вече цял час и ленените му панталони бяха прилепнали към тялото от пот. Беше свалил туниката си — беше му горещо въпреки вятъра, който духаше в гората. Изсъхващата пот го охлаждаше и му беше хубаво. Трудно беше да не мисли за проблемите на управлението, след като откупът за Юлий беше платен, но той отпъди тези мисли и се съсредоточи върху сеченето с тежката желязна брадва.

1 ... 38 39 40 41 42 43 44 45 46 ... 191
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)