Окото на времето [bg]

16

Приземяване

Изригването на маневрените двигатели бе съвсем краткотрайно, като тласък в гърба. Но беше достатъчно да ги изведе от орбита.

И така, решението бе взето и първата стъпка бе направена. Оттук нататък животът им зависеше само от поредица случайности.

След изстрелването приземяването бе втората най-опасна маневра на космическия полет, тъй като огромната енергия, която бяха изразходвали, за да се озоват на орбита, сега предстоеше да се срещне с триенето на въздуха. Почти всички катастрофи в съветската космическа програма бяха ставали при приземяване. Но не им оставаше друго, освен да чакат. „Союз“ бе конструиран така, че да може да прибере екипажа долу и без поддръжка от Земята, в напълно автоматичен режим. Коля, като бивш пилот, предпочиташе да разполага поне с мъничка част от управлението, за да не е безпомощен пътник, като останалите.

Надзърна през илюминатора. Под тях бяха гъстите джунгли на Южна Америка, скрити от ниски стелещи се облаци. Зачуди се дали някой ги вижда. Скоро „Союз“ се озова над Атлантическия океан, където бушуваше буря, извита като огромна спирала — достигаше чак до Мексиканския залив. Други, по-малки бури се вихреха над Тексас и Мексико. Бяха като малки деца на чудовището от океана, но също толкова опасни и разрушителни.

Малко след това и точно според програмата, над главите им се чуха няколко приглушени трясъка. Корабът се разтресе и изведнъж олекна. Бяха се взривили част от експлозивните снадки, прекъсващи връзката на спускателната капсула с останалата част на кораба: сега ракетните двигатели и отпадъците от станцията щяха да изгорят в атмосферата — щяха да се превърнат в ярки метеори за всеки, който ги наблюдаваше от долу.

През следващите няколко минути се възцари почти пълна тишина, ако не се брояха слабите сигнали на уредите и свистенето на въздухоподаващата инсталация. Коля изведнъж осъзна, че е привикнал с тези шумове, както човек свиква с шумовете на къщата си, и че скоро те ще му липсват.

Колкото по-ниско се спускаха, толкова по-голямо ставаше съпротивлението на въздуха отвън. Скоро тялото му започва да усеща натоварването. Гърбът му се притисна по-плътно към облегалката и той стисна дръжките на креслото. Но покачването на налягането не беше равномерно — изглежда, в атмосферата имаше разредени участъци, защото от време на време капсулата потрепваше и променяше рязко скоростта си, като преминаващ през турбуленции пътнически самолет. Не за първи път Коля си даваше сметка колко крехка и неустойчива е металната капсула, с която се носеха към Земята.

Сега вече люкът бе обърнат нагоре и над тях се виждаше чернотата на космоса. Скоро обаче тя бе заменена от други цветове — първо кафяво, като засъхнала кръв, сетне нагоре през спектъра — червено, оранжево, жълто. Натоварването бързо достигна 1 g, после 2… 3… Светлината отвън, породена от сблъсъка на атоми, стана съвсем бяла — хвърляше ярки отблясъци през дебелото стъкло на илюминатора. Все едно че се намираха във вътрешността на флуоресцентна крушка, помисли си той. Но скоро стъклото потъмня от йонизирания въздух, който покри обшивката на капсулата, и светлината изчезна.