Нови римски разкази [bg]

- Да не съм сляп.

Руджеро стисна зъби и изръмжа:

- Тази вечер ще завърши зле, усещам го.

Джоя отново се разсмя.

Най-накрая стигнахме в студиото зад Виа Номентана, слязохме, Руджеро и Джоя тръгнаха към входа, а мен ме зарязаха сам до таксито. От самото начало имах само двеста лири и те не бяха станали повече в края на вечерта. Подвикнах:

- Руджеро, имам само двеста лири, таксиметърът показва седемстотин.

- И сто и петдесет за нощното доплащане прави осемстотин и петдесет - прозвуча заплашителният глас на шофьора.

Руджеро се приближи и обясни простичко:

- Тогава няма да платим... аз изхарчих всичко, което имах, за таксито на отиване... Джоя едва ли има повече от петдесет лири.

Тогава шофьорът скочи от таксито и като се изправи в цял ръст пред дребничкия Руджеро, ревна:

- Ехей, ще платите... прекосихме половината Рим, искам да ми се плати.

- И с какво да ти платя? Тъп ли си, или се правиш на тъп? Нямам пари.

С една дума, отиваше на зле. За щастие, на Джоя и хрумна идея:

- Да влезем всички заедно. Вътре все ще намерим кой да ни заеме пари, елате и вие с нас.

Шофьорът роптаеше и отказваше да ни придружи, но накрая се примири и четиримата влязохме в студиото.

Нямаше време дори да си поемем дъх. Едва показали се в задимената стая, изпълнена с врява и хора, и четиримата ни хванаха за ръка и ни въвлякоха в хорото от запъхтени, крещящи, пеещи в хор и танцуващи, а на пианото някой свиреше с пълна сила лесно запомняща се мелодия. Джоя се смееше, аз също, но шофьорът, бесен, се опитваше да се откачи, а и Руджеро не искаше да бъде на хорото.

- Въртете се, обикаляйте, и вие също! - подвикна ни червенокосо момиче, почти голо, като хвана шофьора за ръка.

Накратко, обикаляхме и докато се въртяхме, успях да видя, че студиото е пълно със забавни типове: кой по пуловер, кой в кадифено сетре, кой по риза. По пода имаше огромно количество празни бутилки, всички вече бяха пили и бяха пияни. Домакинът, шкембелия, много черен, с очила в рамки и тънки засукани мустаци, сграбчи Джоя през кръста и сред кръга от хора, които пляскаха в такт, импровизира на мига диво бугивуги. Летеше той, летеше полата на Джоя, всички пляскаха с ръце и крещяха като племе червенокожи. След като буги-вуги свърши, шофьорът, останал все така сериозен, дори мрачен, се приближи до Джоя:

- Госпожице, платете ми; искам да си ходя.

Вече възбудена, Джоя му отвърна:

- Да се плати... и то веднага!

Следвана от недоволния шофьор, тръгна да обикаля студиото и да иска пари. Получаваше обаче един и същ отговор: