Един ден от залеза на света [bg]
- Автор: Сароян Уильям
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ФАМА
- ISBN: 978-954-597-372-7
- Переводчик: Людмил Люцканов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Един ден от залеза на света [bg]». Краткое содержание книги:
Арчи му даде номера на единствения букмейкър, когото познаваше, един цветар на Шейсет и трета улица в източната част на града.
— Големия Сам — рече Арчи. — Ще му се обадя и ще му кажа да приеме каквато и сума да заложиш. После ще ти се обадя.
Когато му се обади, Арчи каза:
— Всичко е наред.
— Благодаря. Може тази вечер да доведа децата на вечеря — вероятно към седем.
— Къде искаш да седнете?
— Горе. До прозореца.
— Запазено е за теб — рече Арчи и добави на арменски: — Последния път, когато беше в Ню Йорк, ти казах да се отнасяш добре с майка им. Добре ли се държиш с нея?
— Мисля, че да, Арчи.
— Това е добре. Разбирателството е за предпочитане пред кавгите.
— Разбира се.
— Тя е по-щастлива, децата са по-щастливи, ти не си тровиш живота. За всеки е по-добре да обича.
— Когато децата бяха малки, много се безпокоях. Сега са по-големи. Сега са добре.
— Когато пристигнах в Ню Йорк през хиляда деветстотин и шеста — поде Арчи, — бях дете, шестнайсетгодишно. Твоят баща се погрижи за мен. Познавах го отпреди да се родиш. Ти си досущ като него. Той не говореше за нищо друго, освен за семейството си — за съпругата си, за трите си деца, които тогава все още бяха в старата родина.
— Знам, Арчи.
— Той щеше да стане голям писател, ако имаше шанс. Казвам ти това всеки път, когато се видим, нали?
— Почти.
— Ти знаеш защо, нали?
— Имам някаква представа.
— Искам да си вършиш работата — независимо какво се случва. Не пропускай шанса си.
— Аз си върша работата.
— Не се поддавай на досадата.
— Добре.
— Нали ще кажеш на гърка да се отбие с парите ми?
— Спечелил си залог, а?
— Късметът ми се усмихна на стари години — каза Арчи. — Първите два мача бях за „Янкис“. Вчера заложих на „Доджърс“.
— Колко заложи?
— А, винаги залагам сто долара. При поредица от залагания — само по десет.
— Как се справяш?
— Напоследък или през годините?
— През годините.
— От 1909-та насам вероятно съм изгубил половин милион долара, но си струваше. Във всички случаи щях да похарча тези пари. Хазартът винаги облекчаваше очакването на следващия ден. Не забравяй да доведеш довечера децата.
— Добре.
— Доведи и майка им.
— Тя участва в пиеса и тази вечер е предпремиерата.
— Това е добре, нали, Йеп? Караш ли я да се чувства добре? Щастлива ли е с теб?
— Струва ми се, че да, Арчи.
— Ще гледаш ли мача?
— Може да излезем с Роузи. Ще прекараме деня заедно.
— А Ван?
— Той гледа всички мачове от шампионата заедно с Кити Делмонико. Мисля, че я познаваш. Двете с Лора май са идвали.
— О, разбира се — каза Арчи. — Аз им викам „близначките“, не защото си приличат, а защото дойдат ли тук, все се кикотят. Разсмиват се една друга, като момиченца в неделно училище. Приятно прекарване с Роузи.
Затвори телефона и слезе до рецепцията. Валенсия му подаде половин дузина писма, които бяха препратени. Прегледа бегло всеки плик и върна писмата на Валенсия с думите:
— Ще ги взема по-късно. Може ли да получа заем от петдесет или сто долара?
— Разбира се — отвърна Валенсия.
— Просто исках да знам. Не сега, може би по-късно.
Прескочи до вестникарската будка.
Акърс каза:
— Новият брой на „Шоубизнес“ излезе днес.
Взе един вестник от стелажа, откри списъка на новопристигналите в Ню Йорк знаменитости. Повече от десетина души пребиваваха в „Плаза“, „Пиер“, „Хампшир Хауз“, „Сент Реджис“ и „Готам“.
— Вътре си — рече Акърс.
— Виждам. Как разбират кой кога и къде отсяда?
— От „Селебрити сървис“ всяка сутрин се обажда на рецепцията.
— И на рецепцията на „Грейт Нодън“ ли?
— Разбира се. Тук сме настанили няколко известни хора. Миналата година ни гостува един англичанин.
— Сериозно?
— Не можех да разбера какво казва. Англичаните не обичат да помръдват устни, когато говорят.
Купи пакет „Честърфийлдс“ и пакетче дъвки „Дабълминт“. Отваряше пакета, за да запали първата си цигара за деня, когато актрисата с префиненото кученце излезе от козметичния салон и се приближи до будката.