Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

Когато телефонът на Кат отново звънна, се оказа, че я търсят от детската градина, за да й кажат, че през последния час Дейзи се е оплаквала от болки в корема.

— Заведохте ли я в тоалетната – попита отчаяно Кат, като знаеше със сигурност, че бяха предприели всички обичайни мерки. Не можеше да си позволи да отсъства от работа още един следобед. Но също така не можеше да пренебрегне и детето си, което може би бе болно. Усети как напрежението пълзи нагоре по врата й и стига до темето й. – Ще дойда веднага щом мога – каза тя.

Днес нямаше да разплита никакви загадки с рокли. Вместо това щеше да се наложи да раболепничи пред шефа си, за да си изпроси свободен следобед вероятно и за следващия ден, в зависимост от това какво бе състоянието на Дейзи.

Дейзи я посрещна с изнурена усмивка и гореща прегръдка, което подсказа на Кат, че не се чувства добре. Цялото й раздразнение се стопи, когато чу как детето прошепва:

— Можеш ли да ме носиш, мамо?

Кат вдигна дъщеря си на ръце и я отнесе до Барангроу Уарф, откъдето взеха ферибота за дома. Щом сложи Дейзи на канапето, я уви в одеяло, даде й панадол и пусна детския канал по телевизията. После набра номера на мобилния телефон на бившия си съпруг.

Вдигна го някакъв стажант на детското спешно отделение, който я помоли да стои на линия. Докато Кат чакаше, долитащите звуци от мониторите, на болка и криза, й припомниха с прекалена острота онзи уикенд, който най-после сложи край на брака й.

Пол редовно пътуваше и участваше в медицински конференции в годината, когато се роди Дейзи, което Кат разбираше – въпреки че грижите за децата се превръщаха в кошмар. Конференциите бяха нещо важно за човек като нейния съпруг, който едновременно бе лекар и научен изследовател. Но веднъж Лизбет се разболя сериозно през нощта в събота – защо такива неща винаги се случват в събота през нощта? – и Кат бе сигурна, че е апандисит. Заведе я в болницата и се натъкна на Саймън, лекар и техен приятел още от студентските години. Когато го видя, каза непредпазливо: „Мислех, че си заедно с Пол на конференцията“. Саймън изглеждаше толкова искрено изумен, че Кат веднага разбра, че конференцията е измислица. А изразът на лицето му, който се промени от обърканост в ужасено осъзнаване, й подсказа, че и той бе стигнал до същото заключение.