За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Глава XX
За наказанието на децата от бащите им
В Китай наказват бащите за простъпките на децата. Такъв обичай е имало и в Перу. Това също е извлечено от понятията на деспотизма.
Много се е говорело, че в Китай наказват бащата за това, че не е упражнил бащинската си власт, установена от природата и засилена в тази страна от законите; но това значи, че у китайците не съществува чест.
У нас и бащите, чиито деца са наказани с мъчения, и деца, чиито бащи са подложени на същата участ биват наказвани със срам толкова, колкото в Китай — с лишаване от живот.
Глава XXI
За милосърдието на господаря
Милосърдието е отличително качество на монарсите. В републиката, където принцип е добродетелта, то не е толкова необходимо. В деспотическата държава, където царува страхът, се среща рядко, тъй като там високопоставените държавни лица трябва да се възпират с примери на строгост. В монархиите, където управлява честта, изискваща често това, което законът забранява, то е по-необходимо. Немилостта там е равносилна на наказание; дори формалностите на съдопроизводството са наказания. Срамът там се промъква от всички страни и създава най-различни видове наказания.
Високопоставените се чувствуват толкова наказани от немилостта на господаря, от загубата — често въображаема — на благополучие, на доверие, на навици, на удоволствия, че строгостта по отношение на тях става излишна; тя би могла да доведе само до загубване от страна на поданиците на онази любов, която те изпитват към господаря, и на уважението, с което се ползуват те поради положението си в обществото.
Както несигурността на високопоставените е характерна за деспотическото управление, така тяхната сигурност е характерна за монархическото управление.
Монарсите толкова много печелят от милосърдието, то им носи толкова любов, толкова слава, че за тях възможността да проявят милосърдие е истинско щастие; а в нашите страни това се прави почти винаги.
На тях им оспорват може би някаква част от властта, но почти никога властта им изцяло; и ако понякога се борят за короната, те никога не се борят за живот.
Но — ще попита някой — кога трябва да се наказва? Това е нещо, което по-скоро трябва да се почувствува, отколкото предпише. Когато помилването крие опасности, те се виждат ясно; и тях лесно можем да различим от онази слабост на господаря, която го кара да пренебрегва наказанията и го прави безсилен да наказва.
Император Мавриций бил взел решение никога да не пролива кръв на свои поданици. Анастазий никога не е наказвал престъпници. Исак Ангел се заклел през своето царуване да не отнема живота на никого. Гръцките императори били забравили, че не напразно носят меч.
КНИГА СЕДМА
ВЛИЯНИЕ НА РАЗЛИЧНИТЕ ПРИНЦИПИ НА ТРИТЕ ВИДА УПРАВЛЕНИЕ ВЪРХУ ЗАКОНИТЕ ПРОТИВ РАЗКОША, ВЪРХУ РАЗКОША И ПОЛОЖЕНИЕТО НА ЖЕНИТЕ
Глава
I
За разкоша
Разкошът е винаги пропорционален на неравенството в състоянията. Ако в една държава богатствата са разпределени по равно, разкош няма да има, тъй като разкошът се основава само на онези удобства, които хората си създават чрез труда на другите.
За да има равно разпределение на богатствата, необходимо е законът да дава на всеки само това, което му е физически необходимо. Ако има в повече, едни ще харчат, други ще пестят и така ще възникне неравенство.
Ако определим физически необходимото с някаква сума, то разкошът у тези, които имат само него, ще бъде равен на нула; разкошът у онези, които имат двойно повече от първите, ще бъде равен на единица; у тези, които имат двойно повече от вторите, ще бъде равен на три; у онези, които имат двойно повече от третите — на седем; така при положение, че имуществото на всеки следващ се увеличава двойно в сравнение с имуществото на предишния, разкошът ще нараства два пъти плюс единица по следната прогресия: 0, 1, 3, 7, 15, 31, 63, 127.
В републиката на Платон разкошът би могъл да се изчисли точно. Там има установени четири вида ценз. Първият — на границата, където свършва бедността; вторият, третият, четвъртият — два пъти, три пъти, четири пъти повече от първия. При първия ценз разкошът е равен на нула; при втория — на единица; при третия — на две; при четвъртия — на четири; и така той се увеличава в аритметична прогресия.
Що се отнася до разкоша у различните народи, във всяка държава той се определя от отношението на неравенството в богатството на гражданите към неравенството в богатството на различните държави. В Полша например неравенството в притежанията е доведено до крайност; но бедността на страната в цялост пречи да има такъв разкош, какъвто има, да кажем, в една по-богата страна.