Андромеда [A for Andromeda - bg]

— Ако между тези терминали има разряд и там се внесе биотоковото поле на мислещ мозък…

— Почакай — нетърпеливо рече Доней. — Мисля, че идва на себе си.

— Ами, нищо й няма. — Флеминг погледна замислено към дисплея и двата терминала, покрити с шлемове. — Биополето ще промени тока между тях — ще го модулира. Мозъкът ще реагира; може би получава информация, може би дава и получава информация.

— За какво говориш? — попита Рейнхарт.

— За тези неща тук! — Флеминг гореше от възбуда. — Мисля, че знам за какво служат. Те са средство за влагане на данни и получаване на информация от машината.

Доней го изгледа недоверчиво.

— Тя е просто една нервна млада жена. Вероятно е добър обект за хипноза.

Кристин се съвзе и примигна.

— Здрасти — усмихна им се едва. — Припаднах ли?

— Право да си кажем, да — рече Доней. — Сигурно имаш страхотно излъчване.

— Така ли?

Рейнхарт й подаде чаша вода. Флеминг се обърна към нея и се усмихна широко.

— Ти току-що направи огромна услуга на науката. — Той кимна към терминалите. — По-добре се пази да не попадаш между тях.

После пак се обърна към Рейнхарт.

— Цялата работа е там, че ако имаме мозък — не човешки, а такъв който работи по начин, проектиран от машината, тогава се осъществява връзка. Ето как е предназначена да общува. Нашият начин да въвеждаме отговорите си е ужасно тромав. Цялата тая работа с принтерите…

— Искаш да кажеш, че може да чете мисли ли? — пренебрежително попита Доней.

— Казвам, че два мозъка могат да общуват посредством биополетата си, ако са от подходящ тип. Ако вземете вашето създание и му пъхнете главата между тези два терминала…

— Не виждам как ще го направим.

— То го иска! Затова е неспокойно… и двамата са неспокойни. Искат да се свържат. Съществото се намира в електромагнитното поле на машината, а тя знае какви логически възможности й дава това. Ето над какво е работил компютърът, без да ни го съобщава.

— Циклоп не може да бъде ваден от хранителния разтвор — каза Доней. — Ще умре.

— Това сигурно е било предвидено.

— Би могъл да нагласиш електроенцефалограф — каза Рейнхарт. — От тия, които използуват за мозъчни изследвания. Сложи няколко електрически сонди на главата на Циклоп и прекарай коаксиален кабел от тях до терминала, за да пренася информацията. Ще трябва да ги свържеш чрез трансформатор, иначе ще екзекутираш Циклоп.

— И за какво ще служи това? — Доней го изгледа скептично.

— Свързва компютъра с неговия придатък — отвърна Флеминг.

— С каква цел?

— Неговата си цел — той им обърна гръб и закрачи из стаята.

Доней изчака Рейнхарт да се обади, но старият не помръдваше и смръщено разглеждаше ръцете си.

— Сега по-добре ли се чувствуваш? — попита той Кристин.

— Да, благодаря.

— Смяташ ли, че можеш да нагласиш нещо такова?

— Да, мисля, че ще мога.

— Доктор Флеминг ще ти помогне. Нали, Джон?