Андромеда [A for Andromeda - bg]

— Доктор Флеминг! Можете да прекарате тези пет минути по много по-изгоден начин. Не ви предлагам да вършите нищо непочтено.

— А нещо готино, нали? — каза Флеминг, без да помръдне.

— Мислехме си, че може би ще искате да се преместите от държавната служба на държавна работа при нас. Сигурен съм, че тук не сте особено щастлив.

— Хайде да си говорим откровено, а хер приятелю! — Флеминг се върна обратно, застана до него и го изгледа от горе до долу. — Може и да не обичам правителството, може и да не съм щастлив, но дори да ги мразя и в червата, да съм на умиране и да няма към кого да се обърна за помощ в тоя свят, по-скоро ще пукна, отколкото да дойда при вас.

След това той се извърна и пое нагоре, без да се обръща. Отиде право в кабинета на Гиърс и завари директорът да диктува доклади по диктофона.

— Вие какво му казахте? — попита Гиърс, когато Флеминг приключи разказа си.

— Какво ви влиза в работата! — По лицето на Флеминг се изписа отвращение. — Хубавичко го наредих, за да не попадат работите ни в ръцете на невежи наивници или на разни мошеници!

Той напусна кабинета, като се чудеше защо си беше направил труда да съобщи за срещата — всъщност обаче това бе едно от малкото неща, които говореха в негова полза през следващите месеци.

На брега бяха разположени патрули, по крайбрежната ивица опънаха бодлива тел на колчета, хората от отдела на Куодринг претърсиха околността и дълго време от «Интел» нямаше и следа. Опитът в сградата на компютъра продължи без какъвто и да е осезаем резултат до момента, в който Доней се завърна от отпуската си — и тогава една сутрин изходният принтер на компютъра внезапно затрака. Флеминг се заключи в бунгалото си с напечатаното и след около сто часа работа се обади на Рейнхарт.

Доколкото бе успял да разбере, компютърът задаваше съвършено нови въпроси, всеки от които се отнасяше до външността, размерите и функциите на човешкото тяло. Както бе казал Флеминг, всяка физическа форма можеше да се изрази чрез математически символи и очевидно компютърът искаше именно това.

— Например — каза той на Рейнхарт и Доней, когато тримата се събраха, за да работят заедно върху въпросите — той иска да знае за слуха на човека. Тук има много неща за звуковите честоти и той явно пита как издаваме звуци и как ги чуваме.

— Откъде може да знае за речта ни? — попита Доней.

— Неговото същество вижда как си служим с устите, за да общуваме, и с ушите, за да чуваме. Всички тези въпроси са възникнали от наблюденията на вашето малко чудовище. Вероятно то усеща говорните вибрации и сега, когато е свързано с компютъра, може да му предава наблюденията си.

— Това са твои предположения.

— Как иначе бихте могли да си го обясните?

— Не виждам как ще му представим в аналитичен вид структурата на човека — каза Рейнхарт.

— Не е необходимо. Той продължава да прави интелигентни догадки и ние трябва просто да внасяме правилните отговори обратно. Това е старата игра. Само не мога да разбера защо досега още не е изнамерил някой по-бърз начин. Сигурен съм, че може. Вероятно съществото не е оправдало очакванията му.