Андромеда [A for Andromeda - bg]

Той вдигна сака от леглото и бързо мина покрай нея, за да го остави до куфарите.

— Чия е грешката?

Джуди пое дълбоко дъх.

— Аз не съм убила Бриджър.

— Нима? Не прати ли ти хайката по петите му?

— Опитах се да те предупредя.

— Опита се да ме избудалкаш! Любеше се с мен…

— Не! Само веднъж. И аз съм човек. Имах задача…

— Мръсна задача и я изпълни превъзходно.

— Никога не съм те шпионирала. Бриджър бе друго нещо.

— Денис Бриджър беше най-старият ми приятел и най-добрият ми помощник.

— Той беше предател.

— Предател! — Той я изгледа за миг, после се отдалечи и започна да подрежда стари бутилки и чаши, които извади от един шкаф. — Дръж си служебните клишета за друго място. Половината от нашето дело е на Денис. То е творение на неговия и моя мозък — не принадлежи нито на теб, нито на шефовете ти. Ако Денис е искал да продаде собственото си имущество, прав му път. Какво ти влизаше това в работата?

— Казах ти, че не ми харесва това, което върша. Казах ти да не ми вярваш. Мислиш ли, че не съм…

— О-о-о, я престани да хленчиш — каза Флеминг. — И изчезвай!

— Ще се махна, ако отидеш да се срещнеш с професор Доней.

— Заминавам си.

— Не можеш да си заминеш! Те вече имат това отвратително нещо. — Джуди протегна ръка и отчаяно го сграбчи за ръкава, но той се отскубна от нея и се отправи към вратата.

— Довиждане! — натисна дръжката и отвори.

— Не можеш да си отидеш сега!

— Довиждане! — тихо изрече той, докато я чакаше да си тръгне.

Тя не помръдна, като се опитваше да измисли още нещо. В този момент на прага се появи Рейнхарт.

— Здравей, Джон. — Той погледна единия, после другия. — Здравейте, мис Адамсън.

Тя безмълвно мина между двамата, като примигваше, за да не се разплаче. Рейнхарт се обърна след нея, докато излизаше, ала Флеминг затвори вратата.

— Ти знаеше ли за тази жена?

— Да.

Рейнхарт отиде до леглото и седна на него. Изглеждаше стар и уморен.

— И не можа ли да ми кажеш? — укорително изрече Флеминг.

— Не, Джон.

— Е, добре тогава. — Флеминг отваряше и затваряше разни чекмеджета, за да провери дали са празни. — На мое място можеш да вземеш някой, на когото вярваш.

Професорът се огледа.

— Може ли да пийна нещо? — Той прокара ръка по челото си, за да се съвземе. Вторият разговор с Гиърс не бе минал така леко. — Какво те кара да мислиш, че не ти вярвам?

— Никой не ни вярва, нали? — Флеминг се въртеше около разхвърляните бутилки. — Никой не обръща капка внимание на думите ни.

— Обръщат внимание на това, което правим.

— Искаш ли бренди? — Флеминг откри няколко капки на дъното на една бутилка и ги изля в чаша. — Да, разбира се, ние сме много полезни работници. Обаче когато работата опре до смисъла, когато трябва да се прояви разбиране, те не искат и да знаят.