Андромеда [A for Andromeda - bg]

Щом тя докосна проводника, съществото се успокои. То продължаваше да я гледа втренчено, но не помръдваше. Като се изключи бръмченето на компютъра, в сградата бе съвършено тихо. Все още стиснала проводника, тя се изправи бавно като в транс. Кабелът бе хлабаво прикрепен — от резервоара минаваше по стената на лабораторията. Ръката й пипнешком следваше кабела, Кристин пристъпи сковано до стената, тръгна покрай нея и стигна до вратата на компютърната зала. Очите й бяха отворени, но втренчени и невиждащи. Кабелът изчезна в един отвор, пробит в дървената каса на вратата, и тя сякаш се обърка, като не можа да го проследи с ръка по-нататък. Тогава вдигна другата си ръка и отново сграбчи кабела зад вратата.

Дясната й ръка се отпусна и Кристин премина в другата зала, като държеше кабела с лявата си ръка. Движейки се бавно покрай стената, тя стигна до края на шкафа с управляващото оборудване, като дишаше тежко, сякаш сънуваше кошмар. Кабелът влизаше в трансформатора под контролното табло. Светлинките по таблото проблясваха непрестанно в някакъв хипнотичен ритъм и погледът й се прикова в тях така, като че ли гледаше окото на онова същество. Тя постоя малко, сякаш нямаше намерение да се помръдне оттук; после лявата й ръка бавно пусна кабела. Дясната отново се вдигна и пръстите на двете ръце сграбчиха проводниците с високо напрежение, които излизаха от трансформатора и бяха свързани с терминалите над главата й. Те бяха изолирани до самите терминали, където краищата им бяха оголени и прикрепени към издадените дискове. Ръцете й бавно се плъзнаха към тях, сантиметър по сантиметър.

Лицето й беше безизразно и бледо и тя започна да се полюлява, както в деня, когато Флеминг за пръв път я накара да застане между терминалите. Здраво стискаше проводниците и пръстите й бавно пълзяха по тях. После докосна оголените им краища.

Всичко стана много бързо. Тялото й се сгърчи, когато през него премина ток с високо напрежение. Тя закрещя, краката й се подгънаха, главата й се отметна назад и Кристин увисна като разпната. Лампичките на дисплея светнаха до една, озарявайки ослепително изкривеното й сгърчено лице, а от другата стая се чу шумно и настойчиво блъскане.

Всичко продължи около десет секунди. После крясъкът изведнъж секна, от таблото с предпазителите над нея се чу силна експлозия, лампите угаснаха, пръстите й изпуснаха голите проводници и тя тежко падна на пода като посечена. За миг настъпи тишина. Съществото престана да се блъска и бръмченето на компютъра внезапно спря. Аларменият звънец зазвъня.

Първа на местопроизшествието се появи Джуди, която минаваше покрай сградата, когато аларменото устройство на стената на портала се включи. Блъскайки вратата, тя като обезумяла се втурна по коридора към контролната зала. Отначало не можа да забележи нищо. Осветлението на тавана работеше, но пултът за управление пречеше да се види пода пред таблото за управление. После тя видя тялото на Кристин, спусна се и коленичи до него.