Андромеда [A for Andromeda - bg]
- Автор: Хойл Фред, Эллиот Джон
- Серия: Андромеда #1
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Юлиана Цветкова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Андромеда [A for Andromeda - bg]». Краткое содержание книги:
Нов радиотелескоп, проектиран от младите учени Джон Флеминг и Денис Бриджър, под ръководството на професор Ренйхар, е издигнат в Болдършо Фел. Непосредствено преди официалното му откриване, телескопът улавя сигнал от далечната галактика Андромеда. Изследвайки сигнала, Флеминг разбира, че това е информация, която съдържа проект и данни за създаването на сложна изчислителна машина. Британското правителство разрешава строежа на този свръхкомпютър във военната база Торнес в Шотландия. Към екипа в Торнес се включва и биолога Маделин Доней, която получава от машината всички необходими данни за създаването на жива клетка. Създавайки живо създание по инструкциите на машината, Флеминг започва силно да се съмнява в целите, с които е изпратен космическия сигнал от Андромеда.
Той подаде чашата.
— Имаш ли малко вода? — попита Рейнхарт.
— Ще се намери.
— Ами ти? — Рейнхарт кимна към бутилката. Флеминг отрицателно поклати глава.
— Просто си мислят, че са извадили голям късмет — рече той, докато наливаше вода от мивката. — А когато им казваме, че това е началото на нещо много по-голямо, с нас се държат като със смахнати престъпници. Пускат след нас кучетата или кучките си.
— Няма нужда да си го изкарваш на момичето. — Рейнхарт пое чашата и отпи една глътка.
— На никой не си го изкарвам! Ако не могат да проумеят, че това, което открихме по една щастлива случайност, ще промени изцяло живота ни, тогава нека си го открият сами. С малко късмет ще се объркат и оплетат така, че няма да се получи нищо.
— Получи се нещо.
— Чудовището на Доней ли?
— Знаеш ли за него?
— То е нещо като модул, просто придатък към машината. — Флеминг надникна в един празен шкаф, но вниманието му вече бе раздвоено. — Доней си мисли, че компютърът й е дал власт да сътвори живот, но греши. Той си е присвоил тази власт.
— Тогава ти трябва да останеш и да го контролираш, Джон.
— Не е моя работа. — Той затръшна вратичката на шкафа. — По-добре никога да не бях я започвал.
— Обаче я започна. И носиш отговорност.
— Към кого? Към хората, които не искат да ме послушат ли?
— Аз те слушам.
— Хубаво. — Той обикаляше безцелно из стаята, взимаше разни дреболии и ги хвърляше в кошчето за смет. — Ще ти кажа пред какво сме изправени. После си отивам.
— Ако имаш някакво конструктивно предложение… — Брендито бе помогнало на Рейнхарт да възвърне силата на гласа си.
— Виж какво… — Флеминг спря до единия край на кревата и с цялата си тежест облегна лакти върху таблото, съсредоточил най-после вниманието си върху това, което казваше. — Все това питате: «Какво?», «Какво имаме?», «Какво прави компютърът?» — никой освен мен не се интересува «Защо?». Защо една чужда цивилизация, отдалечена от нас на двеста светлинни години, си е направила труда да започне всичко това?
— Ние не можем да отговорим на този въпрос, нали?
— Можем да правим изводи.
— Предположения.
— Добре… щом не желаеш да премислиш всичко отново!
Той се изправи и ръцете му увиснаха надолу. Рейнхарт пийваше от брендито и чакаше. След минута Флеминг се поотпусна и му се усмихна малко глуповато.
— Ах ти, стари дяволе! — Той седна на леглото до професора. — Това е разум, независимо какъв е и откъде е. Той ни изпраща инструкции, изразени по универсален начин, които представляват техническа документация, а ние я изпълняваме и построяваме този компютър. Защо? Да не мислиш, че са си казали: «Ха, ето ти една интересна информация. Ще я излъчим по радиото за останалите обитатели на Вселената — може да им влезе в работа?»
— Очевидно е, че ти не мислиш така.
— Не, защото където има разум, има и желания. А където има желания, има и амбиции. Ами ако е разум, който иска да се разсели в Космоса?
— Тази теория е толкова добра, колкото и всяка друга.
— Това е единствената логична теория! — Флеминг удари с юмрук хълбока си. — Какво прави той? Излъчва съобщение, което може да бъде прието, интерпретирано и изпълнено от други цивилизации. Техниката, която използуваме, няма никакво значение, така както е без значение каква марка радиоапарат си купуваме — слушаме едни и същи програми. Това, което има значение, е, че ние приемаме тяхната програма — програма, основана на математическа логика, за да бъде пригодена към нашите или към каквито и да било други условия. Той познава основните форми на живот — открива коя е нашата. Открива как работят мозъците ни, как са изградени телата ни, как получаваме информация — казваме му какво представляват нервната ни система и сетивните ни органи. Тогава той прави същество с тяло и сетивен орган — око. То има око, нали?
— Да.
— Вероятно е доста примитивно, но това е следващата крачка. Доней си мисли, че използува машината, но всъщност машината използува нея!
— Което е следващата крачка към какво? — небрежно попита Рейнхарт.
— Не знам. Нещо като завземане на властта.
— От нас ли?
— Това е единственият възможен вариант.
Рейнхарт се изправи и като прекоси бавно и замислено стаята, постави празната си чаша при останалите.
— Не знам, Джон.
Флеминг явно разбра колебанията му.
— Първите пътешественици сигурно са изглеждали съвсем безопасни за туземците. — Той говореше спокойно. — Любезни стари мисионери със смешни тропически шлемове, които в края на краищата станали техни господари.