Андромеда [A for Andromeda - bg]

— Ако имаш някакво конструктивно предложение… — Брендито бе помогнало на Рейнхарт да възвърне силата на гласа си.

— Виж какво… — Флеминг спря до единия край на кревата и с цялата си тежест облегна лакти върху таблото, съсредоточил най-после вниманието си върху това, което казваше. — Все това питате: «Какво?», «Какво имаме?», «Какво прави компютърът?» — никой освен мен не се интересува «Защо?». Защо една чужда цивилизация, отдалечена от нас на двеста светлинни години, си е направила труда да започне всичко това?

— Ние не можем да отговорим на този въпрос, нали?

— Можем да правим изводи.

— Предположения.

— Добре… щом не желаеш да премислиш всичко отново!

Той се изправи и ръцете му увиснаха надолу. Рейнхарт пийваше от брендито и чакаше. След минута Флеминг се поотпусна и му се усмихна малко глуповато.

— Ах ти, стари дяволе! — Той седна на леглото до професора. — Това е разум, независимо какъв е и откъде е. Той ни изпраща инструкции, изразени по универсален начин, които представляват техническа документация, а ние я изпълняваме и построяваме този компютър. Защо? Да не мислиш, че са си казали: «Ха, ето ти една интересна информация. Ще я излъчим по радиото за останалите обитатели на Вселената — може да им влезе в работа?»

— Очевидно е, че ти не мислиш така.

— Не, защото където има разум, има и желания. А където има желания, има и амбиции. Ами ако е разум, който иска да се разсели в Космоса?

— Тази теория е толкова добра, колкото и всяка друга.

— Това е единствената логична теория! — Флеминг удари с юмрук хълбока си. — Какво прави той? Излъчва съобщение, което може да бъде прието, интерпретирано и изпълнено от други цивилизации. Техниката, която използуваме, няма никакво значение, така както е без значение каква марка радиоапарат си купуваме — слушаме едни и същи програми. Това, което има значение, е, че ние приемаме тяхната програма — програма, основана на математическа логика, за да бъде пригодена към нашите или към каквито и да било други условия. Той познава основните форми на живот — открива коя е нашата. Открива как работят мозъците ни, как са изградени телата ни, как получаваме информация — казваме му какво представляват нервната ни система и сетивните ни органи. Тогава той прави същество с тяло и сетивен орган — око. То има око, нали?

— Да.

— Вероятно е доста примитивно, но това е следващата крачка. Доней си мисли, че използува машината, но всъщност машината използува нея!

— Което е следващата крачка към какво? — небрежно попита Рейнхарт.

— Не знам. Нещо като завземане на властта.

— От нас ли?

— Това е единственият възможен вариант.

Рейнхарт се изправи и като прекоси бавно и замислено стаята, постави празната си чаша при останалите.

— Не знам, Джон.

Флеминг явно разбра колебанията му.

— Първите пътешественици сигурно са изглеждали съвсем безопасни за туземците. — Той говореше спокойно. — Любезни стари мисионери със смешни тропически шлемове, които в края на краищата станали техни господари.