![Андромеда [A for Andromeda - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Андромеда [A for Andromeda - bg]
- Автор: Хойл Фред, Эллиот Джон
- Серия: Андромеда #1
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Юлиана Цветкова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Андромеда [A for Andromeda - bg]». Краткое содержание книги:
Нов радиотелескоп, проектиран от младите учени Джон Флеминг и Денис Бриджър, под ръководството на професор Ренйхар, е издигнат в Болдършо Фел. Непосредствено преди официалното му откриване, телескопът улавя сигнал от далечната галактика Андромеда. Изследвайки сигнала, Флеминг разбира, че това е информация, която съдържа проект и данни за създаването на сложна изчислителна машина. Британското правителство разрешава строежа на този свръхкомпютър във военната база Торнес в Шотландия. Към екипа в Торнес се включва и биолога Маделин Доней, която получава от машината всички необходими данни за създаването на жива клетка. Създавайки живо създание по инструкциите на машината, Флеминг започва силно да се съмнява в целите, с които е изпратен космическия сигнал от Андромеда.
— Кристин!
Обърна я по гръб. Кристининото лице се втренчи безизразно в нея и ръцете се отпуснаха на пода — бяха черни и изгорели до костите. Джуди сложи ръка върху сърцето й, но то бе спряло. «Господи! — помисли си тя. — Защо винаги трябва да присъствувам на сцената на смъртта?»
Рейнхарт бе в Лондон, когато научи новината. Като докладва на Осборн, получи неочакван отговор; разбира се, Осборн се разтревожи, но изглеждаше зает с други неща, тъй че прие случилото се като поредния удар. Рейнхарт бе потресен и освен това озадачен — докато влизаше и излизаше от кабинетите на Уайтхол, не само Осборн, но и всички други, които срещаше, изглеждаха завладени от тайни и тежки мисли. Той реши да отиде в Болдършо Фел, където не бе ходил отдавна, за да се опита да се отърси от потискащата атмосфера, която го заобикаляше, но веднага откри, че радиотелескопът е вече под контрола на военните и е строго пазен от отдела за охрана при министерството на отбраната. Това бе станало без всякакво предупреждение през изминалата седмица, докато той бе в Торнес. Рейнхарт се вбеси, че не са се посъветвали с него и отиде да се срещне с Осборн, но той бе прекалено зает, за да си уговаря срещи.
След няколко дена пристигнаха смъртният акт на Кристин и резултатът от аутопсията. На професора бе спестена поне мъчителната задача да дава обяснения на близките, защото родителите й бяха починали, а други роднини нямаше. Флеминг му писа кратко мрачно писмо, в което казваше, че на машината не е нанесена сериозна повреда и че си има теория за смъртта на Кристин. Последва по-дълго писмо, в което му съобщаваше, че изгорялата електрическа инсталация е поправена и компютърът работи с пълна скорост, прехвърляйки фантастично количество данни в паметта си, макар Флеминг да не обясняваше какви са те. Няколко дни по-късно му телефонира Доней, за да му каже, че изходният принтер е заработил отново. Излизали огромен брой числа и доколкото тя и Флеминг можели да кажат, това вече не били въпроси, а информация.
— Това са един куп нови формули за биосинтез — каза тя. — Флеминг смята, че компютърът иска нов експеримент и аз мисля, че е прав.
— Още чудовища, а? — рече в слушалката Рейнхарт.
— Вероятно. Но този път е много по-сложно. Ще падне страхотна работа. Боя се, че ще имаме нужда от още апаратура и пари.
Той направи още един опит да се види с Осборн и за своя изненада бе повикан в министерството на отбраната.
Когато пристигна там, Осборн чакаше в стаята на Вандънбърг. Вандънбърг и Гиърс също бяха там — изглежда, вече бяха разговаряли. Куфарчето на Гиърс лежеше разтворено на масата и от него бяха вадени и преглеждани много документи. В стаята витаеше нещо сурово и враждебно, което накара професора да застане нащрек.
— Седнете — машинално се обади Вандънбърг без усмивка.
Настъпи кратка напрегната пауза, в която всеки чакаше останалите да кажат нещо, после генералът добави:
— Чух, че сте отписали още един.
— Беше нещастен случай.
— Разбира се, разбира се. Два нещастни случая.
— Правителството получи резултатите от следствието — каза Осборн, забил поглед в килима.
Гиърс нервно се изкашля и започна да събира документите.
— Да? — Рейнхарт погледна генерала и зачака.
— Съжалявам, професоре — рече Вандънбърг.
— За какво?
За пръв път Осборн го погледна в очите.
— Налага се да предадете работата в други ръце. Положението е напрегнато.
— Защо?
— Хората започват да задават въпроси. Скоро ще открият, че правите експерименти върху онова живо същество.
— Имате предвид Кралското дружество за защита на животните ли? Това, което направихме, не е животно, а множество от молекули, които събрахме в едно цяло.
— Това няма да успокои хората кой знае колко.
— Не можем да спрем ей така, по средата… — Рейнхарт ги изгледа подред, като се опитваше да отгатне мислите им. — Доней и Флеминг току-що започнаха работа наново.
— Това ни е известно. — Гиърс потупа документите, които прибираше обратно в куфарчето си.
— Тогава?
— Съжалявам — повтори Вандънбърг. — Вашият път свършва дотук.
— Не разбирам.
Осборн се размърда неспокойно на стола си.
— Направих всичко, което беше по силите ми. Ние всички се борихме, доколкото можахме.
— Срещу кого?