Андромеда [A for Andromeda - bg]

— Може би си прав. — Рейнхарт му се усмихна с благодарност; беше както преди, когато и двамата мислеха еднакво. — Това същество изглежда доста странно за мисионер.

— Що за мозък има създанието на Доней? — Рейнхарт сви рамене и Флеминг продължи: — Дали мисли като нас, или мисли като машината?

— Ако изобщо може да мисли.

— Щом има око, значи има нервни центрове; сигурно има и мозък. Но какъв?

— Вероятно също е примитивен.

— Защо? — настойчиво попита Флеминг. — Защо пък машината да не направи придатък на собствената си памет един компютър, който функционира по същия начин, само дето е подчинен на органично тяло.

— Какво му е ценното на един такъв компютър?

— Ценното на едно органично тяло ли? На машина със сетива? На машина с око?

— Няма да можеш да убедиш никой друг — каза Рейнхарт.

— Не е нужно да ми го натякваш.

— Трябва да останеш тук, Джон.

— И какво да правя с компютъра?

— Да го контролираш. — Рейнхарт говореше с категоричен тон: бе взел това решение преди няколко часа. Флеминг отрицателно поклати глава.

— Но как? Той е по-умен от нас.

— Нима?

— Не ми трябва да се захващам.

— Според твоята теория точно това ще му бъде удобно.

— Ако не ми вярваш…

Рейнхарт повдигна малката си ръка:

— Готов съм да ти повярвам.

— Унищожи го тогава. В това е спасението.

— Ако се наложи, ще го направим — каза Рейнхарт и отиде до вратата, като че ли въпросът бе решен.

Флеминг рязко се извърна към него.