Андромеда [A for Andromeda - bg]

— Боже мой! Нима това не са резултати? — Доней посочи резервоара с късия си кокалест показалец. — Тъкмо правим най-голямото откритие на века — създаваме живот!

— Знам — каза Рейнхарт, като пристъпваше смутено от крак на крак. — Но до какво ще ни доведе това?

— Имаме да изясняваме още толкова много неща.

— Освен това не можем да си позволим повече инциденти.

— Аз ще се справя.

— Ти не си сама, Маделин. — Рейнхарт говореше със сдържано напрежение в гласа. — Ние всички участвуваме.

— Ще се справя — повтори тя.

— Ти не можеш да го отделиш от създателя му — от компютъра.

— Разбира се, че не мога, но Кристин разбира от компютъра и е на мое разположение.

— Тя знае аритметиката, но съществува по-висша логика, поне така мисля аз. Само Флеминг я разбира.

— Няма да позволя на Джон Флеминг да ми залита наоколо и да ми съсипва работата и апаратурата — повиши глас Доней.

Рейнхарт я наблюдаваше мълчаливо. Той все още бе напрегнат, но изпълнен с непоколебимост — винаги бе побеждавал.

— Никой не може да направи всичко, което иска. — Каза го тъй безцеремонно, че Доней отново го погледна изненадано. — Все още отговарям за тази програма — само ти го напомням! И ще отговарям дотогава, докато работим като екип и работата има смисъл. Това означава, че Флеминг ще работи тук.

— Пиян или трезвен?

— За бога, Маделин, ако не си вярваме един на друг, на кого да вярваме тогава?

Доней понечи да възрази, ала се въздържа.

— Съгласна съм. Докато се държи добре и си гледа собствената работа.

— Благодаря ти, мила! — Рейнхарт се усмихна.

Като излезе от лабораторията, той се запъти право при Гиърс.

— Но Флеминг ме уведоми, че си заминава — каза Гиърс.

— Току-що изпратих мис Адамсън до сградата на компютъра, за да се убеди, че не е отишъл да нанесе някой прощален удар.

Флеминг обаче не беше при компютъра. Джуди стоеше в контролната зала и се колебаеше какво да прави, когато Доней влезе при нея.

— Здравей! Искаш ли да видиш Циклоп?

— Защо го наричате Циклоп?

— Заради вида му — Доней изглеждаше напълно спокойна. — Нима днешните момичета не получават добро образование? Влез, той е вътре.

— Трябва ли да вляза?

— Не ти ли е интересно?

— Да, но…

Джуди беше зашеметена. Не бе в течение на работата. През последните дни не беше мислила за нищо друго, освен за Флеминг, Бриджър и собственото си безнадеждно положение, така че доколкото имаше някаква представа за творението на Доней, тя бе съвсем минимална и несвързана със собствения й живот. Тя последва по-възрастната жена в лабораторията, без да размисли и без да очаква нещо особено.

Резервоарът леко я смути. Не бе очаквала такова нещо.

— Погледни вътре — каза Доней.

Джуди сведе поглед към открития отвор отгоре, напълно неподготвена за това, което щеше да види. Съществото доста приличаше на продълговата медуза без кости и пипала, ала с едва забележимо раздвоен край, докато другият край бе по-широк и наподобяваше глава. То плаваше в течността — тръпнеща маса от протоплазма със зеленикаво-жълтеникава повърхност, слузеста и лъскава. А по средата на това, което може би беше главата му, бе разположено едно око, огромно, безцветно, без клепачи.