Фантастично пътешествие (Мисия в тялото на човека)
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие (Мисия в тялото на човека)». Краткое содержание книги:
Тяхната цел — да достигнат един съсирек кръв и да го разрушат с помощта на лазер, а залогът — съдбата на целия свят.
— Да — потвърди Оуънс, който изглеждаше напълно смутен от бързите и настойчиви въпроси на Грант.
— Можем да прокараме този шнорхел през стената на капиляра и на дроба, без да нараним Бенеш, нали?
— При нашите размери, мисля, че е така — рече Дювал.
— Е, добре. Ще прекараме шнорхела от белия дроб до миниатюризатора, а от миниатюризатора до въздушния резервоар — тръба. Можете ли да импровизирате това?
Оуънс се замисли дълбоко за момент и отвърна:
— Да. Мисля, че мога.
— В такъв случай, щом Бенеш вдиша, ще има достатъчно налягане за да напълним резервоарите си. Помнете, че това изкривяване на времето ще направи нашите няколко минути по-дълги по неминиатюризираната скала. Във всеки случай трябва да опитаме.
— Съгласен съм — каза Дювал. — Трябва да опитаме. С всички средства. Веднага!
— Благодаря ви за подкрепата, докторе — рече Грант.
Дювал кимна и добави:
— Нещо повече. Щом ще опитаме да го направим, нека не го превръщаме в задача за един човек. По-добре Оуънс да остане на управлението, а аз ще отида с Грант.
— А-ха! — рече Майкълс. — Чудех се към какво се стремите. Сега разбирам. Искате възможност да направите изследвания на открито.
Дювал избухна, но Грант се намеси бързо.
— Каквито и да са мотивите, предложението е добро. Всъщност, по-добре всички да излезем. Освен Оуънс, разбира се. Шнорхелът е отзад, предполагам.
— В складовото отделение — каза Оуънс, който се беше върнал при контролните уреди и сега се взираше напред. — Шнорхелът е отзад. Ако изобщо сте виждали шнорхел, няма да го сбъркате.
Грант се отправи бързо към склада, видя веднага шнорхела и посегна към пакетираната подводна екипировка.
След това спря ужасен и извика:
— Кора!
Тя дойде веднага.
— Какво има?
Грант се опита да не избухва. За първи път гледаше момичето без вътрешно да оцени красотата й. Посочи с пръст и каза:
— Вижте това!
Тя погледна в указаната посока и се обърна пребледняла към него.
— Нищо не разбирам.
Върху работния плот лазерът висеше на едната си стойка, а пластмасовия му капак беше паднал.
— Не се ли погрижихте да го закрепите? — попита Грант.
— Направих го! Закрепих го! Кълна се. О, небеса…
— Тогава как е…
— Не знам. Как мога да ви отговоря?
Дювал беше застанал зад нея с присвити очи и сериозно лице.
— Какво се е случило с лазера, мис Питърсън?
Кора се обърна за да отговори на новите въпроси.
— Не знам. Защо всички се нахвърлихте върху мене? Веднага ще го проверя. Ще проверя…
— Не! — изръмжа Грант. — Просто го свалете долу и се погрижете да не се удря повече. Трябва преди всичко да си набавим кислород.
Започна да раздава костюмите.
Оуънс беше слязъл от кабината.
— Управлението на кораба е блокирано — каза той. — Така или иначе, няма да се движим другаде по капиляра. Боже мой, лазера!
— Не започвайте и вие — изписка Кора, а очите и плувнаха в сълзи.
— Е, Кора — каза тромаво Майкълс, — няма да помогне, ако се разкиснете. По-късно ще помислим. Трябва да се е ударил във водовъртежа. Чиста случайност.
— Капитан Оуънс — рече Грант, — свържете този край на шнорхела към миниатюризатора. Останалите ще излезем във водолазните костюми и се надявам, че някой бързо ще ми покажа как да облека моя. Никога не съм опитвал.
— Да не бъркате? — попита Рейд. — Не се ли движат?
— Не, сър — чу се гласът на техника. — Намират се на външната граница на десния бял дроб и стоят там.
Рейд се обърна към Картър.
— Не мога да си го обясня.
Картър спря гневната си разходка напред-назад и посочи с пръст брояча на времето, чието показание беше 42.
— Изгубихме повече от четвърт от цялото време и сме по-далече от проклетия тромб, отколкото в началото. Досега трябваше да са излезли.
— Очевидно — каза хладно Рейд — над нас тегне проклятие.
— Не съм склонен да се шегувам, полковник.
— Нито пък аз. Но какво трябва да чувствам, за да си доволен?
— Поне да разберем какво ги задържа там.
Натисна съответния бутон и заповяда:
— Свържете се с „Протей“.
— Предполагам, че имат някаква механична повреда — каза Рейд.
— Предполагате? — рече Картър с неочакван сарказъм. — Да не мислите, че аз предполагам, че са спрели да поплуват.
Глава 12
БЕЛИЯТ ДРОБ
ЧЕТИРИМАТА — Майкълс, Дювал, Кора и Грант бяха облечени в леководолазни костюми — прилепващи по тялото, удобни и в антисептично бяло. Всеки имаше кислородни бутилки, закрепени на гърба, фенерче на челото, плавници на краката и радиопредавател и приемник съответно на устата и на ухото.