Фантастично пътешествие (Мисия в тялото на човека)
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие (Мисия в тялото на човека)». Краткое содержание книги:
Тяхната цел — да достигнат един съсирек кръв и да го разрушат с помощта на лазер, а залогът — съдбата на целия свят.
Оуънс изпъшка и погледна назад.
— И още как. Изпускаме въздух в кръвта. Грант, качете се горе бързо? — извика той, докато махаше предпазния си колан.
Грант се изкатери по стълбата, като направи място на Оуънс да слезе.
Кора, която беше успяла да види мехурчетата през малкия заден прозорец, каза:
— Въздушните мехурчета в кръвния поток не могат да бъдат фатални…
— Не и тези — потвърди припряно Дювал. — При нашите миниатюрни размери, мехурчетата, които правим, са твърде малки за да причинят вреда. А и когато се деминиатюризират, ще са вече достатъчно добре разпределени за да увредят нещо.
— Опасността не е за Бенеш — каза мрачно Майкълс. — Ние се нуждаем от този въздух.
Оуънс подвикна на Грант, който седеше пред пулта за управление:
— Оставете всичко както е сега и само следете дали няма да се появи червен сигнал.
— Предполагам, че има блокирал вентил — обърна се той към Майкълс. — Не мога да намеря друго обяснение.
Отиде бързо в задната част на кораба и отвори намиращия се там панел с малък универсален ключ, който извади от джоба на униформата си. Разкрилата се плетеницата от жици и прекъсвачи изглеждаше заплашително сложна.
Опитните пръсти на Оуънс ги проследяваха бързо, проверявайки и елиминирайки възможните повреди с лекота и скорост, които показваха кой е проектанта на кораба. Включи и изключи един от прекъсвачите, след това отиде за да погледне допълнителните уреди под прозореца в носа на кораба.
— Вероятно сме получили някаква външна повреда, когато се промъквахме в белодробната артерия или когато артериалният поток ни удари.
— Използваем ли е този клапан? — попита Майкълс.
— Да. Мисля, че е леко ударен, и когато нещо го е накарало да се отвори, може би един от тласъците на Брауновото движение, той е останал в това положение. Ще го пренастроя сега и няма да имаме повече неприятности, но…
— Но какво?
— Страхувам се, че е стоял прекалено дълго в това положение. Нямаме достатъчно въздух за да завършим пътуването. Ако това беше обикновена подводница, бих предложил да излезем на повърхността за да подновим запаса си от въздух.
— Но тогава какво ще правим? — обади се Кора.
— Ще излезем на повърхността. Това е всичко, което можем да направим. Трябва да поискаме да бъдем извадени веднага, защото след десет минути корабът ще бъде неуправляем, а след още пет — ще се задушим.
Оуънс отиде до стълбата.
— Връщам се, Грант. Вие вървете при предавателя и им предайте новините.
— Почакайте — каза Грант. — Нямаме ли резервен въздух.
— Това беше резервния въздух. Всичкия. И всичкия изтече. Всъщност, когато въздухът се деминиатюризира, той ще бъде много по-голям по обем от Бенеш и ще го убие.
— Не, няма — възрази Майкълс. — Миниатюризираните въздушни молекули, които изгубихме, ще минат през тъканите в околното пространство. По време на деминиатюризацията в тялото ще са останали съвсем малко от тях. Все пак, страхувам се, че Оуънс е прав. Не можем да продължим.
— Почакайте — каза Грант. — Защо да не можем да излезем на повърхността.
— Току що казах… — започна нетърпеливо Оуънс.
— Нямам предвид да ни вземат оттук. Имам предвид, наистина на повърхността. Тук. Точно тук. Видяхме как червените кръвни клетки вземат кислород пред нас. Не можем ли да направим същото? Между нас и океана от въздух лежат само две тънки мембрани. Нека да го вземем.
— Грант е прав — рече Кора.
— Не, не е — каза Оуънс. — Какви си мислите, че сме? Ние сме миниатюризирани, а дробовете ни са с размер по-малък от бактерия. Въздухът от другата страна на мембраната е неминиатюризиран. Всяка кислородна молекула в този въздух е почти достатъчно голяма за да я видим. Мислите ли, че можем да вдишаме този въздух.
— Но… — Грант не изглеждаше очарован.
— Не можем да чакаме, Грант. Трябва да се обадите в контролния център.
— Не още. Не споменахте ли, че този кораб е бил предназначен за дълбоководни изследвания? Какво е щял да извършва под вода?
— Надявахме се да миниатюризираме образци под вода и да ги изнесем на повърхността за изследване през свободното време.
— Е, тогава трябва да имате миниатюризационно оборудване на борда. Не сте го махнали миналата нощ, нали?
— Разбира се, че има. Но само за обекти с малки размери.
— От какъв размер се нуждаем? Ако вкараме въздухът в миниатюризатора, можем да намалим размерите на молекулите и да заредим резервоара.
— Нямаме време за това — вмъкна Майкълс.
— Ако времето свърши, ще поискаме да ни извадят. Дотогава, нека опитаме. Оуънс, предполагам, че имате шнорхел7 на борда.
7
Тук и по-нататък в книгата думата шнорхел (англ. snorkel) е употребена в първото й значение според „Тълковен речник на морските термини“ от В. Бойчев и С. Стоянов, а именно — устройство в подводниците за вземане на въздух и изхвърляне на отработените газове в атмосферата при плаване на перископна дълбочина — Б. пр.