Фантастично пътешествие (Мисия в тялото на човека)
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие (Мисия в тялото на човека)». Краткое содержание книги:
Тяхната цел — да достигнат един съсирек кръв и да го разрушат с помощта на лазер, а залогът — съдбата на целия свят.
Вратата се открехна и Грант промуши глава през пролуката.
— Мис Питърсън?
Кора го позна и се втурна усмихната към него.
— На кораба ме наричахте Кора.
— Все още ли мога да ви наричам така?
— Разбира се. Винаги.
Грант се поколеба.
— Можете да ме наричате Чарлз. Дори някой ден можете да започнете да ме наричате добрия стар Чарли.
— Ще опитам, Чарлз.
— Кога свършвате работа?
— Току-що приключих за тази седмица.
Грант се замисли, потърка гладко избръснатата си брадичка и кимна по посока на Дювал.
— Много ли сте привързана към него?
— Възхищавам се от работата му — каза строго Кора. — А той цени моята.
И повдигна рамене.
— Мога ли да се възхищавам от вас? — попита Грант.
Тя се поколеба, след това се усмихна.
— Винаги когато поискате. Колкото искате. Но… но ако ми позволите от време на време и аз да ви се възхищавам.
— Щом решите да го направите, казвайте ми, за да застана в подходяща поза.
Двамата се засмяха. Дювал вдигна глава, видя ги и се усмихна леко. После им помаха с жест, който можеше да бъде поздрав, а може би — сбогом.
— Искам да си облека цивилните дрехи — каза Кора, — а след това да видя Бенеш. Съгласен ли сте?
— Пускат ли посетители?
— Не — поклати отрицателно глава Кора. — Но ние сме специален случай.
Бенеш лежеше с отворени очи. Опита се да се усмихне.
Медицинската сестра прошепна нетърпеливо:
— Само една минута. Не знае какво се е случило, така че не казвайте нищо.
— Разбирам — кимна Грант.
Обърна се към Бенеш и попита тихо:
— Как сте?
Бенеш отново се опита да се усмихне.
— Не съм сигурен. Много съм изморен. Имам главоболие и ме боли дясното око, но изглежда, че съм оцелял.
— Добре!
— За да убиете учен е необходимо повече от един удар по главата — заяви Бенеш. — От математиката черепът става твърд като камък, нали?
— Радваме се, че сте добре? — каза внимателно Кора.
— А сега трябва да си спомня това, заради което дойдох тук. Чувствам се замаян, но всичко си идва на мястото. Всичко е в мене, всичко — и този път успя да се усмихне.
— Ще бъдете изненадан от това, което се намира във вас, професоре — рече Грант.
Сестрата им махна да излизат. Грант и Кора излязоха, ръка за ръка, в един свят, който не криеше никакъв ужас, а само изгледи за много радост.