Фантастично пътешествие (Мисия в тялото на човека)
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие (Мисия в тялото на човека)». Краткое содержание книги:
Тяхната цел — да достигнат един съсирек кръв и да го разрушат с помощта на лазер, а залогът — съдбата на целия свят.
Двете части на клапата се раздалечаваха. Влакната се разтегляха и техните напрегнати корени се набръчкваха и отпускаха.
Процепът се разтваряше, потокът от кръв наближаваше и ги връхлиташе с гигантското „бр-р-рум-м“ на систолата.
Приливната вълна вдигна „Протей“ и го понесе напред с главоломна скорост.
Глава 11
КАПИЛЯРЪТ
ПЪРВИЯТ удар на сърцето донесе облекчение в контролната кула. Картър вдигна ръце и ги размаха в безмълвна благодарност към боговете.
— Направиха го, гръм и мълнии! Промъкнаха се!
— Този път спечели, генерале — кимна Рейд. — Нямаше да имам смелостта да им заповядам да минат през сърцето.
Очите на Картър бяха кръвясали.
— Нямах смелостта да не им заповядам. Ако сега успеят да издържат на артериалния поток…
Гласът му проехтя по уредбата:
— Свържете се с „Протей“ веднага щом скоростта им намалее.
— Отново са в артериалната система — обади се Рейд, — но знаете, че не се насочват към мозъка. Първоначално бяха инжектирани в една от главните артерии, водещи от лявата камера към мозъка. Белодробната артерия води от дясната камера към белите дробове.
— Това означава закъснение, знам това — каза Картър. — Но все още имаме време.
Той хвърли поглед към брояча, който показваше 48.
— По-добре е, все пак, да се съсредоточим върху центъра, отговарящ за дишането.
Направи необходимите промени и на мониторите се появи интериора на центъра.
— Каква е скоростта на дишането? — запита Рейд.
— Върна се на шест в минута, полковник. За секунда си помислих, че няма да успеем.
— Ние също. Поддържайте тази скорост. Ще трябва да наблюдавате кораба. Скоро ще бъде във вашия сектор.
— Съобщение от „Протей“ — чу се друг глас. — „ВСИЧКО Е НАРЕД“. М-м, сър? Има още нещо. Да го прочета ли?
— Разбира се, че искам да го прочетете — намръщи се Картър.
— Слушам, сър. Текста е: „БИХ ЖЕЛАЛ ВИЕ ДА СТЕ ТУК, А АЗ НА ВАШЕТО МЯСТО.“
— Добре, кажете на Грант, че сто пъти бих… Не нищо не му казвайте. Забравете го.
Краят на удара на сърцето намали бързото им движение до поносима скорост и „Протей“ отново се носеше напред достатъчно плавно, за да е възможно да се почувства мекото, неравномерно Брауново движение.
Грант се зарадва на усещането, защото то можеше да бъде почувствано само в тихи моменти, а той копнееше за такива.
Всички отново бяха свалили предпазните колани. Грант, застанал до прозореца, откри, че изгледът е практически същия, както в югуларната вена. Отново преобладаваха същите синьо-зелено-виолетови клетки. Може би само стените бяха по-набръчкани, като гънките лежаха по посока на движението.
Преминаха покрай някакъв отвор.
— Не този — каза Майкълс от плота, където работеше над схемите си. — Можете ли да следвате на вашата карта посоченото от мене, Оуънс?
— Да, докторе.
— Добре. Бройте завоите, докато аз ги посочвам, а след това ще завиете надясно. Ясно ли е?
Грант наблюдаваше разклоненията, които следваха на кратки интервали — надясно и наляво, нагоре и надолу, докато канала, по който пътуваха ставаше все по-тесен, а стените му се виждаха ясно.
— Не бих искал да се изгубя на такава магистрала — каза замислено Грант.
— Не можете да се изгубите — обади се Дювал. — В тази част на тялото всички пътища водят към белите дробове.
Гласът на Майкълс изреждаше монотонно:
— Сега нагоре и надясно, Оуънс. Право напред и след това четвърт на ляво.
— Надявам се, че няма повече артерио-венози фистули, Майкълс — подметна Грант.
Майкълс повдигна нетърпеливо рамене, твърде погълнат от работата си, за да отвърне нещо.
Скоростта на кръвния поток беше намаляла многократно, а заедно с него бавно се придвижваше и „Протей“.
— Д-р Майкълс, кръвоносният съд се стеснява — каза Оуънс.
— Така трябва да бъде. Капилярите са най-фините съдове, с микроскопични размери. Продължавайте, Оуънс.
На светлината на прожекторите се виждаше, че със стесняването на стените, те бяха изгубили браздите и гънките си и ставаха гладки. Жълтият им цвят избледня и премина в кремаво, а след това станаха безцветни.
Постепенно придобиха релефа на мозайка, разделена на разкривени многоъгълници, всеки от които беше леко удебелен в средата.
— Колко интересно — заяви Кора. — Можете да видите отделните клетки на капилярните стени. Грант, погледнете!
След това, спомняйки си, попита:
— Как е раната ви?
— Добре е. Всъщност не ме боли. Превързахте ме много добре, Кора. Надявам се, че все още сме достатъчно приятелски настроени един към друг, за да се обръщам към вас по име?