Фантастично пътешествие (Мисия в тялото на човека)
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие (Мисия в тялото на човека)». Краткое содержание книги:
Тяхната цел — да достигнат един съсирек кръв и да го разрушат с помощта на лазер, а залогът — съдбата на целия свят.
Грант отчаяно сграбчи шнорхела, като го обхвана с двете си ръце и с двата си крака. Тръбата се повдигана нагоре, а с нея и той самия. Самите скали — песъчинки-скали — се разклатиха и затъркаляха.
Със спирането на издишването вятърът бавно спря и Грант с облекчение пусна шнорхела.
— Напредва ли, Оуънс? — попита той.
— Почти е готово. Можете ли да изчакате още няколко секунди?
— Добре.
Започна да брои наум — двайсет, трийсет, четиридесет. Започваше вдишването и въздушните молекули го притиснаха. Стената на алвеолата се разтягаше и Грант падна на колене.
— Резервоарът е пълен! — обяви Оуънс. — Връщайте се.
— Издърпайте шнорхела — викна Грант. — Бързо. Преди да е започнало другото издишване.
Той натисна надолу, а от другата страна задърпаха. Трудност се появи само веднъж — когато края на шнорхела наближи повърхността. За момент се задържа като притиснат в менгеме и след това премина, съпроводен от трясъка на сключващите се повърхности.
Грант закъсня с преминаването си. Щом шнорхелът изскочи от другата страна, той понечи да се гмурне през цепнатината, но началото на издишването предизвика вятър, който го събори. За миг се озова притиснат между две прашинки-скали и докато се опитваше да се измъкне, удари пищяла си. Да си нараниш пищяла в частица прах със сигурност беше нещо, което заслужаваше да се разказва на внуците.
Къде се намираше? Разтърси осигурително въже за да го освободи от един камък и го дръпна здраво. Щеше да бъде по-лесно да го следва до цепнатината.
Въжето се извиваше над върха на скалата и Грант, запъвайки се с крака в нея, се заизкачва бързо нагоре. Засилващото се издишване му помагаше и не му бяха необходими почти никакви усилия за да се изкатери. Знаеше, че процепа е от другата страна на скалата и можеше да я заобиколи. Издишването правеше пътя отгоре по-лесен, а и по-вълнуващ, честно казано.
В най-силната част на издишването камъкът се претърколи под краката му и Грант изхвърча. За миг се озова високо във въздуха, точно над цепнатината, точно там, където беше предположил, че се намира. Трябваше да изчака една-две секунди да отслабне вятъра и щеше бързо да се мушне през цепнатината в кръвта и оттам — в кораба.
Докато си го мислеше, усети, че издишването го всмуква нагоре, а осигурителното въже го следва свободно и в следващия миг изгуби процепа от погледа си.
Шнорхелът беше издърпан от алвеолата и Дювал го влачеше обратно към кораба.
— Къде е Грант? — нетърпеливо попита Кора.
— Там, горе — отвърна Майкълс, като се взираше.
— Защо не идва?
— Ще дойде. Ще дойде. Предполагам, че има някаква пречка.
Взря се отново нагоре.
— В момента Бенеш издишва. Щом свърши, няма да има никакъв проблем.
— Дали не трябва да го издърпаме с осигурителното въже.
Майкълс вдигна ръка за да й попречи.
— Ако го дръпнем надолу, докато започва вдишването, можем да го нараним. Ще ни каже ако се нуждае от помощ.
Кора погледна неспокойно и след това се насочи към въжето.
— Не — настоя тя. — Аз искам да…
В този момент осигурителното въже потрепна и се изви нагоре, краят му прелетя край тях и се измъкна през отвора.
Кора изпищя и заплува отчаяно към цепнатината.
Майкълс я последва.
— Не можете да направите нищо — запъхтяно каза той. — Не бъдете глупава.
— Но ние не можем да го оставим там. С какво можем да му помогнем?
— Ще ни каже по радиото.
— Може да е развалено.
— А трябва ли да бъде?
Дювал се присъедини към тях.
— Развърза се пред очите ми — изпъшка той. — Не мога да повярвам.
Тримата се загледаха нагоре безпомощно.
Майкълс се опита да се свърже по радиото.
— Грант! Грант! Чувате ли ме?
Грант се премяташе и извиваше из въздуха. Мислите му бяха толкова объркани, колкото и линията на полета му.
Няма да успея да се върна, помисли си той. Няма да успея. Дори и да съм в непрекъсната радиовръзка, не мога да следвам сигнала.
Или може и да успее?
— Майкълс? — повика той. — Дювал?
Отначало нямаше нищо, а след това се чу слаб пукащ шум — изкривено грачене, което приличаше на „Грант!“.
Опита отново.
— Майкълс! Чувате ли ме? Чувате ли ме?
Отново грачене. Нищо не можеше да се разбере.
Някъде в напрегнатия му ум премина спокойна мисъл, като че ли интелектът беше намерил време за да направи една вярна забележка. Макар миниатюризираните светлинни вълни да бяха по-проникващи от обикновените, при миниатюризираните радиовълни изглежда беше обратното.