Фантастично пътешествие (Мисия в тялото на човека)
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие (Мисия в тялото на човека)». Краткое содержание книги:
Тяхната цел — да достигнат един съсирек кръв и да го разрушат с помощта на лазер, а залогът — съдбата на целия свят.
— Всъщност това е форма на подводно плуване — забеляза Майкълс, докато нагласяваше уредите, прикрепени към главата си, — а аз никога не съм го практикувал. Да направиш първият си опит в нечия кръв…
Радиоприемникът на кораба зачука настойчиво.
— Не е ли по-добре да се обадите? — предложи Майкълс.
— И да започнем да разговаряме — каза Грант нетърпеливо. — Ще имаме време за приказки щом приключим. Помогнете ми.
Кора нагласи пластмасовия шлем върху главата на Грант и го закопча.
Гласът на Грант, веднага променен от малкото радио, прозвуча на ухото й.
— Благодаря, Кора.
Тя кимна тъжно към него.
Двама по двама те се измъкнаха през изходната камера, като всеки път, пълнейки камерата с кръвна плазма, губеха по малко от скъпоценния въздух.
Грант откри, че плува в течност, която не беше дори и толкова чиста, колкото водата край средно замърсен плаж. Беше пълно с плаващи отломки, частици и късчета материя. „Протей“ изпълваше половината диаметър на капиляра, а покрай него с мъка преминаваха червени кръвни клетки. По-малките тромбоцити го заобикаляха с лекота.
— Ако тромбоцитите се разрушат от ударите си с „Протей“, можем да причиним образуването на тромб — загрижено каза Грант.
— Можем — съгласи се Дювал, — но тук, в капиляра, той няма да е опасен.
Оуънс се виждаше във вътрешността на кораба. Вдигна глава и се видя, че на лицето му е изписано безпокойство. Кимна и без особен ентусиазъм вдигна ръка, като се стараеше да бъде видян между безкрайния поток преминаващи частици. Сложи на главата си предавателя от своя водолазен костюм и каза:
— Мисля, че успях да го свържа. Във всеки случай, постарах се да го направя по най-добрия начин. Готови ли сте за освобождаването на шнорхела.
— Давай — рече кратко Грант.
Маркучът започна да се измъква от специален отвор като кобра от факирска кошница под звуците на флейтата.
Грант го сграбчи.
— По дяволите — промърмори Майкълс.
След това по-високо и с глас, който звучеше изпълнен с огорчение, каза:
— Забележете колко е тесен отвора на шнорхела. Изглежда дебел колкото човешка ръка, но по нашите мащаби колко е това всъщност?
— И какво от това? — попита в отговор Грант.
Беше стиснал здраво шнорхела и го теглеше към капилярната стена, без да обръща внимание на болките в левия си бицепс.
— Хванете тук, ако обичате и ми помогнете да го издърпам.
— Няма смисъл — продължи Майкълс. — Не разбирате ли? Трябваше да се сетя по-рано, че въздухът няма да мине през това нещо.
— Какво?
— Не и достатъчно бързо. Неминиатюризираните въздушни молекули са доста големи в сравнение с отвора на този шнорхел. Очаквате ли, че въздухът ще премине по тънка тръбичка, едва видима с микроскоп?
— Въздухът ще идва под налягане от белия дроб.
— И какво от това? Чувал ли сте някога за бавни утечки в автомобилните гуми. Дупката, през която въздухът изтича от гумата, е не по-голяма от тази, а налягането е много по-високо, отколкото може да създаде белия дроб, и това е бавна утечка.
Майкълс направи печална гримаса.
— Как не се сетих по-рано?
— Оуънс! — изръмжа Грант.
— Чувам. Няма нужда да пукате тъпанчетата на всички.
— Няма значение дали сте ме чули. Чухте ли Майкълс?
— Да, чух го.
— Прав ли е? Вие сте най-сведущ по миниатюризацията от всички нас. Прав ли е?
— И да, и не — отвърна Оуънс.
— И какво означава това.
— Означава: да, въздухът ще се движи по шнорхела много бавно, докато не е миниатюризиран и не, няма защо да се безпокоим, ако успея да го миниатюризирам. Мога да разширя полето през шнорхела и да миниатюризирам въздуха от другата му страна и след това да го изтегля през…
— А това поле няма ли да ни въздейства? — обади се Майкълс.
— Не, защото аз ще го регулирам на определен максимум на миниатюризацията, а ние вече сме под него.
— А какво ще стане с околната кръв и белодробните тъкани? — попита Дювал.
— Избирателността на полето, която мога да задам, е ограничена — каза Оуънс. — Това е само един малък миниатюризатор, но все пак мога да го огранича само за газ. Сигурно ще има някакви повреди, но се надявам да не са твърде големи.
— Трябва да рискуваме и да опитаме — рече Грант. — Нека да започваме. Не можем вечно да отлагаме.
Шнорхелът, хванат от четири чифта ръце и задвижван от четири чифта крака, достигна бързо до капилярната стена.
За момент Грант се поколеба.
— Ще трябва да я срежем. Дювал!
Устните на Дювал се разтегнаха в усмивка.
— Няма нужда да търсите хирург. На това микроскопично ниво и вие можете да се справите. Не са необходими никакви умения.