Фантастично пътешествие (Мисия в тялото на човека)

Майкълс измъкна ножа си и замахна към мехурчето по същия начин, по който преди това Дювал беше оперирал клетките. Повърхността се огъна, след което ножът потъна навътре.

— Като че ли режа тънка гума — задъхано рече Майкълс.

Направи разрез до долу и отвора се появи за миг, след което мехурчето се затвори отново.

Грант опита същото нещо, като промуши ръката си преди процепа да се е затворил. Трепна при затварянето на водните молекули.

— Здрави стиска.

Дювал каза мрачно:

— Ако пресметнете размера на тези водни молекули по нашата скала ще бъде изненадан. Можете да ги видите с обикновена лупа. Всъщност…

— Всъщност — прекъсна го Майкълс — съжалявате, че не сте взели лупа. Имам добри новини за вас, Дювал — нямаше да видите много. С лупата бихте увеличили не само вълновите свойства на атомите, но и свойствата им като частици. Всичко, което щяхте да видите, дори в отразената миниатюризирана светлина, щеше да е твърде мъгляво, за да разберете нещо.

— Заради това ли нищо не изглежда остро? — попита Кора. — Мислех, че е заради кръвната плазма, през която гледаме.

— Плазмата също е фактор. Но в добавка, общата зърнеста структура на вселената става по-едра с намаляването ни. Прилича на разглеждане отблизо на стара фотография. Виждате точките по-ясно и картината се замъглява.

Грант не обръщаше внимание на разговора. Ръката му беше от другата страна на повърхността и с нея се опитваше да направи място за другата си ръка и за главата си.

В един момент течността се сключи около шията му и Грант усети, че се задушава.

— Бихте ли задържали краката ми? — повика той.

— Държа ги — каза Дювал.

Половината му тяло беше отвъд и можеше да погледне през цепнатината, която Дювал беше направил в стената.

— Добре. А сега ме издърпайте обратно.

Стъпи на краката си и повърхността се затвори след него с пукащ звук.

— А сега да видим какво можем да направим с шнорхела. Хей-хо!

Беше напълно безполезно. Тъпият край на шнорхела не остави и следа върху здравата кожа от водни молекули на въздушното мехурче. Ножовете разрязваха ципата, така че част от шнорхела влизаше навътре, но в момента, в който повърхността биваше оставена на спокойствие, повърхностното напрежение се увеличаваше и шнорхелът изскачаше обратно.

Майкълс се запъхтя от усилията.

— Мисля, че няма да се справим.

— Трябва — рече Грант. — Вижте, аз ще отида от другата страна. Когато избутате шнорхела през повърхността, ще го хвана и ще дърпам. Между бутането и дърпането…

— Не можете да отидете там, Грант — възрази Дювал. — Ще бъдете всмукан и ще се изгубите.

— Можем да използваме осигурително въже — предложи Майкълс. — Ето това, Грант.

Майкълс посочи стегнато навитото въже върху левия хълбок на Грант.

— Дювал, вземете този край и го привържете към кораба, а след това ще помогнем на Грант да премине от другата страна.