Фантастично пътешествие (Мисия в тялото на човека)
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие (Мисия в тялото на човека)». Краткое содержание книги:
Тяхната цел — да достигнат един съсирек кръв и да го разрушат с помощта на лазер, а залогът — съдбата на целия свят.
— Ако ви се отдаде така възможност, докторе — каза Майкълс — това ще е последното, което ще видите. Пълен напред, Оуънс, и дръжте вляво, към полулунната клапа. Имаме трийсет секунди за да се измъкнем от този смъртоносен капан.
Ако това беше смъртоносен капан, а той несъмнено беше такъв, то той все пак притежаваше някаква мрачна красота. Стените бяха подпрени с могъщи влакна, които се разклоняваха в корени, здраво закрепени за далечната стена. Като че ли наблюдаваха гигантска гора от чворести безлистни дървета, които се извиваха и разцепваха в сложна структура, укрепваща и поддържаща най-важния мускул в човешкото тяло.
Този мускул, сърцето, представлява една двойна помпа, която бие от преди раждането до последния миг преди смъртта и прави това с постоянен ритъм и неотслабваща сила, при всякакви условия. Няма по-голямо сърце от човешкото в цялото животинско царство. Сърцето на нито един друг бозайник не бие повече от милиард пъти преди далечната смърт, но дори и след един милиард удара, то е просто на средна възраст, в разцвета на силата си. Мъжете и жените съществуват достатъчно дълго за да преживеят повече от три милиарда удара.
— Д-р Майкълс, имаме само деветнайсет секунди — чу се гласът на Оуънс. — Все още не виждам клапата.
— Продължавайте в същата посока. Насочили сте се право към нея. И ще бъде по-добре, ако е отворена.
— Ето я — каза напрегнато Грант. — Не е ли тя? Онзи тъмен процеп.
Майкълс вдигна поглед от картите си и хвърли бегъл поглед.
— Да, това е. А също е и достатъчно отворена за нас. Систоличният удар е бил в началото си, когато сърцето беше спряно. А сега, всички се завържете здраво. Ще се промъкнем през отвора, но ударът на сърцето ще последва веднага и когато дойде до нас…
— Ако дойде — додаде меко Оуънс.
— Когато дойде — повтори Майкълс — ще има ужасен прилив на кръв. Трябва да се отдалечим колкото е възможно повече.
Оуънс с отчаяна решителност насочи кораба към малкия отвор в центъра на полукръглата пукнатина и по тази причина наричана „полулунна“, бележеща затворената клапа.
Операционната зала беше потопена в напрегнато мълчание. Хирургическият екип, наобиколил Бенеш, беше толкова неподвижен, колкото и самия той. Студеното му тяло и спряното му сърце излъчваха мъртвешка аура, която тегнеше над цялата зала. Единствено неуморните трепкащи сензори даваха признаци на живот.
В контролната зала Рейд каза:
— Засега, очевидно, са в безопасност. Преминаха през трикуспидалната и сега се насочват по дъга към полулунната клапа. Това е съзнателно, целенасочено движение.
— Да — съгласи се Картър, без да вдига агонизиращ поглед от хронометъра си. — Остават двайсет и четири секунди.
— Почти достигнаха.
— Петнайсет секунди — каза неумолимо Картър.
— Близо са до полулунната клапа.
— Шест секунди. Пет. Четири…
— Преминават през нея.
Докато казваше това забръмча алармения звънец, зловещ като смъртта.
— Възстановете сърдечната дейност — чу се по говорителите.
Съответният техник веднага натиснат един червен бутон. Влезе в действие пейсмейкъра6 и на екрана се появи пулсираща светлинка, отразяващата ритъма на потенциала.
Осцилоскопът, регистриращ сърдечната дейност, оставаше мъртъв. Импулсите на пейсмейкъра бяха увеличени. Всички наблюдаваха напрегнато.
— Трябва да заработи — каза Картър, чието тяло се беше стегнало и наклонило напред.
„Протей“ навлезе в отвора, който изглеждаше като едва раздалечените устни на гигантска усмивка. Здравата мембрана под и над тях опря в кораба и за момент движението им спря, а двигателите извисиха бръмченето си в напразен опит да освободят кораба от лепкавата прегръдка. Накрая успяха и корабът се втурна напред.
— Извън камерата сме — каза Майкълс, като потри с длан челото си, а след това погледна ръката си, която беше се намокрила — и сега сме в белодробната артерия. Продължавайте с пълна скорост, Оуънс. Пулсът ще се възстанови след три секунди.
Оуънс погледна назад. Само той можеше да направи това, понеже останалите бяха завързани в креслата си и можеха да виждат единствено напред.
Полулунната клапа се отдалечаваше и оставаше все още затворена. Виждаха се мускулните влакна, които, здраво закрепени в околната тъкан, я задържаха в това положение. С нарастване на разстоянието клапата ставаше все по-малка и все още затворена.
— Все още няма удар. Все още… — мърмореше Оуънс. — Почакайте, почакайте. Ето го!
6
Пейсмейкър — от англ. (pacemaker) — електрически уред за регулация на пулса — Б. пр.