Фантастично пътешествие (Мисия в тялото на човека)
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие (Мисия в тялото на човека)». Краткое содержание книги:
Тяхната цел — да достигнат един съсирек кръв и да го разрушат с помощта на лазер, а залогът — съдбата на целия свят.
— Предполагам, че би било много неблагодарно от моя страна, ако възразя.
— А също и безполезно.
— Как е ръката ви?
Грант я докосна внимателно.
— Дяволски боли.
— Съжалявам.
— Няма за какво да съжалявате. Просто, когато дойде време, бъдете много, много благодарна.
Кора присви устни и Грант побърза да добави:
— Това е просто моят нещастен начин да се покажа сърдечен. Как се чувствате?
— Напълно добре. Малко съм схваната, но това е всичко. Освен това, не се обидих. Чуйте, Грант.
— Кора, когато вие говорите, аз винаги слушам.
— Знаете, че бинтовете не са последната новост в медицината и не са панацея. Направихте ли нещо друго за да се предпазите от инфекция?
— Сложих малко йод на раната.
— Добре, щом излезем ще отидете на лекар.
— Дювал?
— Знаете какво имам предвид.
— Добре. Ще отива — съгласи се Грант.
Обърна се отново към клетъчната мозайка. „Протей“ лазеше, промъквайки се през капиляра. На светлината на прожекторите през клетките се виждаха неясни форми.
— Стените изглеждат прозрачни — каза Грант.
— Не е учудващо — рече Дювал. — Тези стени са дебели по-малко от една десетохилядна от инча. Освен това са напълно пропускливи. Животът зависи от веществата, преминаващи през тези стени и през също толкова тънките стени на алвеолите.
— На кое?
За миг остана загледан неразбиращо в Дювал. Изглежда, че хирургът беше по заинтересуван от това, което наблюдаваше, отколкото от въпроса на Грант. Кора побърза да запълни пропуска.
— Въздухът навлиза в дробовете през трахеята — започна тя. — Знаете за нея — дихателната тръба. Тя се разделя, подобно на кръвоносните съдове, на по-малки и по-малки тръбички, които накрая достигат до микроскопични камери, разположени навътре в белите дробове. Там въздухът, който навлиза, е отделен от вътрешността на тялото само от тънка мембрана, дебела колкото стената на капилярите. Тези камери се наричат алвеоли. Броят им в белите дробове е около шестстотин милиона.
— Сложен механизъм.
— Великолепен механизъм. Кислородът преминава през алвеолната и капилярната мембрана, и преди да се е върнал обратно, червените кръвни клетки го вземат. Междувременно вълеродният двуокис преминава в обратната посока, от кръвта към дробовете. Д-р Дювал чака да види точно това. Затова не ви отговори.
— Не са необходими извинения. Знам какво е да си погълнат от нещо и да не обръщаш внимание на останалото.
Грант се ухили широко.
— Страхувам се, все пак, че интересите на д-р Дювал не съвпадат с моите.
Кора го погледна с неудобство, но викът на Оуънс и спести отговора.
— Право напред — подвикна той. — Вижте какво става.
Всички погледи се насочиха напред. Пред тях се движеше синьо-зелена клетка, като бавно триеше краищата си в стените на капилярите. По краищата й се появи слаб сламено-жълт цвят и, докато се движеше напред, всички тъмни цветове изчезнаха.
Други синьо-зелени клетки, които си проправяха път напред, променяха цвета си по същия начин. Прожекторите осветяваха пред тях само жълт цвят, който потъмняваше в далечината, преминавайки в оранжево-червено.
— Видяхте ли — каза възбудено Кора. — Щом вземат кислород, хемоглобинът се превръща в оксихемоглобин и кръвта почервенява. Оттук тази кръв ще отиде обрано в лявата сърдечна камера и оттам, обогатена на кислород, ще бъде изпомпена из цялото тяло.
— Имате предвид, че отново трябва да минем през сърцето? — веднага се загрижи Грант.
— О, не — възрази Кора. — Щом сме в капилярната система, можем да минем напряко.
Гласът й не звучеше много уверено.
— Погледнете това чудо! — възкликна Дювал. — Вижте Божието чудо!
— Това е само газова обмяна — сухо каза Майкълс. — Механичен процес, изработен от случайността за един еволюционен период от два милиарда години.
Дювал се обърна разярен към него.
— Нима твърдите, че това е случайност — че този прекрасен механизъм, съвършено свързан в хиляди точки и съединен толкова изкусно, е дело на сблъсъци на атоми тук и там?
— Да. Точно това исках да кажа — потвърди Майкълс.
Двамата се гледаха войнствено, но в този миг дрезгаво забръмча зумер.
— Какво става, по дяволите… — промърмори Оуънс.
Отчаяно натисна няколко бутона, но стрелката на един от уредите продължи бързо да слиза към червената зона. Изключи зумера и извика:
— Грант!
— Какво има?
— Има нещо нередно. Проверете таблото, ето там.
Грант бързо се насочи в указаната му посока, а Кора го последва.
— Един от уреди с надпис „ЛЯВ РЕЗЕРВОАР“ е в червената зона. Очевидно налягането в левия резервоар пада.