Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
Демиън нямаше да намери нищо особено в тази история, ако я беше чул от устата на друг всеки друг човек, на не и на Мери Трелоуни. Примирението с горчивата съдба и покорството пред бащата не пасваха на онова, което той знаеше за тази жена.
— Както е обичаят тук, наследството ми и това на братята ми премина в ръцете на моя мъж. Той стана и настойник на момчетата. — Тя се обърна и погледна Демиън в очите. Ръцете й здраво стискаха рамката на прозореца зад нея. — Историята не е приятна, лорд Ръдърфорд… сигурно не ви е трудно да предугадите края й. Ако съпругът ми не беше умрял, сега щяхме да сме в някой приют. Почти всички мебели и имотите, които имаха някаква ценност, бяха продадени или заложени, за да покрием дълговете на съпруга ми от комар. Къщата и земите бяха обременени с големи ипотеки. Само с извънредно пестене успяхме да запазим независимостта си.
Ръдърфорд се намръщи. Историята наистина не беше приятна, но тя не беше необичайна — с изключение на личността на една от главните участнички.
— Простете, Мери, но не мога да повярвам, че сте се омъжили за човек, към когото не сте изпитвали никакви романтични чувства — само за да успокоите умиращия си баща.
Лорд Ръдърфорд наистина е много умен мъж, установи за пореден път Мери.
— Прав сте — съгласи се с обичайната си спонтанност тя. — Но ако не го бях направила, щяха да разделят момчетата. Щяха да ги пратят при различни далечни роднини в Корнуол и това щеше да бъде ужасно за тях. Аз трябваше да прекарам остатъка от живота си при леля Мери в Хелстън. — Тя направи гримаса. — Ако познавахте леля ми, лорд Ръдърфорд, щяхте да разберете защо взех това решение. Тя има едно отвратително дребно куче, което трябва да се извежда три пъти на ден, но не разполага с достатъчно слуги. Имаше нужда от момиче, което да се грижи за кучето, да лъска сребърните съдове, да кърпи дрехите й…
— Достатъчно! — Ръдърфорд се потърси от искрен ужас. — Вие сте напълно права, леля ви Мери е непоносима!
— Е, не е чак толкова страшно. Освен това не можех да зная, че съпругът ми ще пропилее наследството на момчетата. Всъщност дори да знаех, пак щях да се подчиня на необходимостта — заяви мрачно тя. — Затова поне сега трябва да сторя всичко, което ми е по силите, за да не страдат от грешките ми.
— И как се справяте? — попита с новосъбудил се интерес Ръдърфорд. Последните думи на Мередит бяха произнесени с такова самочувствие, че тя сигурно действаше по грижливо начертан план. Какво можеше да направи една бедна вдовица, за да предотврати надвисналата катастрофа? В момента не му хрумваше никакво решение.
Мери вече имаше готов отговор.
— Пестим — отговори лаконично тя. — Не виждам друг начин. Тио иска да се омъжа за богаташ. — Тя се изсмя тихо. — Милият Тио не понася бедността. Но наблизо няма нито един, който би бил приемлив съпруг. Тъй като не искам местните сватовници да ми предлагат всякакви изпаднали джентълмени, продължавам да играя ролята на вечно тъгуващата глупава вдовица, негодна да се върне към живота.
Най-сетне тя беше задоволила любопитството му, като бе обяснила защо разиграва този театър пред съседите. Обяснението звучеше напълно убедително: в това затворено общество една млада вдовица неизбежно ставаше жертва на доброжелателните сватовници. Пенденис все още съществуваше, макар и обременено с ипотеки — някои мъже със сигурност смятаха, че имението е добро обезщетение за великодушието им да освободят вдовицата от жалкото й съществуване на неомъжена жена. Беше напълно разбираемо, че тя не искаше да приеме това нерадостно разрешение на проблемите си. Дано лорд Ръдърфорд престанеше да я смята за загадка. Мередит изпита облекчение, но и известно чувство за вина, защото истините, полуистините и лъжите бяха излезли с еднаква лекота от устните й. Наистина странно чувство. Съвестта й рядко се обаждаше, докато играеше театър пред загрижените си съседи. Да не би пък да се притесняваше, че се опитва да измами именно лорд Ръдърфорд? Тя реши да не се занимава повече с тази мисъл. Почти в същия момент неприятните й размишления бяха прекъснати от появата на Роб, който както винаги само създаде нови проблеми.
— Мери, Мери! Знаеш ли какво ми разказа току-що Сийкомб? — Роб се втурна забързано в стаята. Обичайната му импулсивност не беше пострадала ни най-малко от стегнатата в шина ръка. — О, добър ден, сър! Сигурно сте дошли да се осведомите за състоянието ми? Както виждате, чувствам се доста добре, ръката изобщо не ме боли.