Чаровникът, който я укроти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: reid family #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чаровникът, който я укроти». Краткое содержание книги:
Рейфиъл Лок е най-желаният и чаровен мъж в лондонското общество. Той се обзалага с приятеля си Мактавиш, че ще преобрази капризната Офелия в мила и покорна жена, която ще бъде идеалната съпруга.
Но как?
Като я отвлече в провинциалното си имение и й покаже колко неприемливо е поведението й. Само че докато провежда ежедневните „уроци“, той започва да усеща необяснимо привличане към опърничавата си пленница…
Офелия чу всяка дума, но бе прекалено потресена, за да се разплаче. Не се качи горе за дрънкулката си. Зашеметена, тя се върна в трапезарията, където приятелите й обядваха на дългата маса. Приятели?
Не познаваше никое от децата тук, но в това нямаше нищо странно. Мислеше, че истинските й приятели ще пристигнат и просто закъсняват. Не подозираше, че нещо не е наред. До такава степен беше свикнала да среща нови деца, които идваха на вечеря у тях. Майка й даваше прием всяка седмица. Дори когато нямаше други деца, пак я викаха в салона или трапезарията, за да я представят на гостите.
Тя спря до едно много по-голямо момче, което седеше прегърбено на стола си и не говореше с никого.
— Ти защо си тук? — попита го тя с характерна детска прямота.
— Това е тържество. Обикновено обичам да ходя на тържества — нацупи се то.
— Но сега не обичаш — изтъкна Офелия.
Момчето сви рамене и отговори откровено:
— Казаха ми, че ако дойда тук и се престоря, че те харесвам, ще получа нов кон. Сегашният ми кон вече е доста стар. Моят баща няма да ми купи, но твоят баща ще ми купи, ако днес се преструвам, че ми е забавно.
В гърлото на Офелия заседна буца.
— Предполагам, че не искаш много нов кон.
— Глупости, разбира се, че искам!
— Тогава да се беше преструвал.
Момчето я изгледа ядосано.
— В такъв случай май няма смисъл да стоя.
— Не, няма — съгласи се тя и се обърна към друго момче, което беше горе-долу на нейната възраст.
— Защо си тук?
Това дете също прояви пълна откровеност като първото момче, което вече отиваше към вратата.
— Баща ти е платил на моя двайсет лири и ме накараха да дойда. Иначе бих предпочел да отида в парка и да пускам новата си лодка.
— И аз бих предпочела да си в парка — промълви Офелия.
В очите й напираха сълзи. Гърдите й се раздираха от пареща болка. Тя се взря в грозноватото момиче от другата страна на масата. То също беше прекалено голямо за такова тържество.
— Ами ти? Ти защо си тук?
— Бях любопитна — превзето отвърна момичето. — Исках да разбера защо ме подкупват, за да дойда. Сега знам. Ти си твърде хубава, за да имаш истински приятели.
Вече не бе нужно Офелия да задава същия въпрос на другите деца. Вече не можеше да сдържа и сълзите си. Преди те да рукнат по бузите й за неин най-голям срам, тя изкрещя:
— Вън! Всички вън!
Оттогава до ден-днешен Офелия нямаше приятели. Съмняваше се във всички и лесно ги изобличаваше в лъжа. Обикновено лъжите я провокираха да направи точно обратното на това, което лъжецът се опитваше да предотврати. С течение на времето животът я бе срещнал с някои от гостите на онова злополучно тържество. Всички те й се извиниха и се заклеха, че са щели да дойдат по своя воля, ако преди това са я познавали. Не им повярва и ги намрази.
Промени отношението си и към баща си. Преди го обожаваше. Откритието, че той не я обича, че за него тя е само инструмент за постигане на амбициите му, разби сърцето й и остави в устата й горчилка.
Но сега всичко това нямаше значение — заради Рейф. С изненада установи, че мисли за него като за Рейф, но след днешния ден официалностите помежду им биха изглеждали глупаво. Теорията му лесно можеше да бъде подложена на проверка. Затова още не й се тръгваше от имението. Този нов израз на нейната страст не само бе укротил бушуващите й емоции, но освен това й беше доставил неописуемо удоволствие, което тя копнееше да изпита повторно.
Престори се, че не вижда Аманда, която се цупеше през цялото време, но не можеше да се престори, че не вижда Рейф. Очите й непрекъснато се отклоняваха към него, независимо дали говореше или не, макар че той се опитваше да поддържа добрия тон на вечерята, като водеше разговор с леля си. На няколко пъти се опита да включи сестра си, но тя само се мръщеше и той се отказа. Офелия обаче с удоволствие се включи в разговора.
— Мисля, че утре сутринта отново ще поутъпча снега, защото следите от предишните ми стъпки вече са заличени — усмихна се тя. — Ще се бием ли пак със снежни топки, Рейф?
— Не забравяй, че миналия път загуби — засмя се той.
— Не е вярно — закикоти се Офелия. — Тогава не се състезавахме. Не се прави, че не знаеш!
Тази фамилиарност очевидно дойде в повече на Аманда, която се изправи гневно.
— Не се опитвай да прелъстиш брат ми — предупреди я тя. — Той няма да се ожени за теб. Татко никога няма да те одобри за снаха.
Офелия поруменя. Нямаше подобни намерения спрямо Рейфиъл, но неочакваната атака наруши спокойствието й. От друга страна, Рейф беше ужасен от грубостта на сестра си.