Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
Роберта чу стъпките зад себе си и бързо прибра ключа. За миг плановете й се оказаха осуетени, когато видя, че към нея се приближава тъмната, широкоплещеста фигура на Коул Лейтимър. С лека, смутена усмивка той свали шапка пред дамата. Роберта още не беше се предала съвсем, затова отвърна на погледа му с игриво кокетство:
— Капитан Лейтимър! Каква случайност! Много се надявах да ви видя, ще ми повярвате ли?
— Не сте ли дошла тук заради Ал? — Доколкото си спомняше, беше й казал, че ще бъде дежурен през целия ден. Главният лекар го освободи по-рано заради смъртта на баща му.
— Ал? — попита Роберта объркана. Плановете й се проваляха един след друг. — Мислех, че е отишъл на риболов или нещо подобно.
— Той е тук — рече Коул и отвори вратата. В нишата стояха ботушите на Ал, а от съседното помещение се чуваше усърдното стържене на четката за под. Неканена, Роберта влезе бързо в жилището. Коул затвори вратата след нея.
— Ал! — извика високо той. Отговори му гневно сумтене. Чуха се стъпки от боси крака и веднага след това пред тях застана Алена.
— Мислех, че сте зает в лазарета — каза тя, безкрайно изненадана. След това хвърли неприязнен поглед към Роберта. — Както виждам, имате придружителка, капитане. Може би предпочитате да прекратя работата тук и да изчезна за известно време?
— Не говори глупости! — Коул погледна мрачно Ал, след което излезе на балкона и се озърна. Бързо откри каретата на Роберта.
— За да не се поставя под съмнение доброто ви име, Ал ще ви придружи до каретата. — Когато Роберта отвори уста, за да му възрази, Коул рязко вдигна ръка. — Моля ви да извините лошите ми маниери, но току-що получих вест, че баща ми е починал. Опасявам се, че днес няма да съм забавен събеседник…
— Баща ви е мъртъв?
Коул кимна утвърдително. В главата на Роберта проблесна мисълта, че сега вече нищо не стоеше между Коул и многото пари. Алена леко докосна ръката й.
— Ела, Роби, мисля, че капитанът иска да остане сам. — Тя нерешително се обърна към Коул: — Ще се върна и ще довърша това, което съм започнал. Останалото може да почака до утре.
Роберта беше дълбоко разстроена, задето беше изведена като ученичка от къщата. Алена мълчеше. Когато двете момичета стигнаха при каретата, Джедидиа бурно приветства Алена:
— Мис Ал! Ей, че съм щастлив! Вече се чудех какво ще разправям на мистър Ангъс, ако се случи нещо с мис Роберта. Тук гъмжи от войници на янките!
— Откарай я вкъщи, Джедидиа, и не спирай никъде! Аз скоро ще се прибера.
— Тъй, тъй, мис, няма да спирам никъде. Чухте ли, мис Роберта?
— Ще правиш, каквото ти казвам аз — заяви Роберта троснато. — Откарай ме сега вкъщи, но побързай!
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
В Ню Орлиънс се носеше слух, че части на Южните щати под командването на генерал Лоу са били стъпкани по време на нощен „бой“ от стадо подплашени мулета, принадлежащи на армията на Северните щати. Мълвата разказваше, че генерал Грант се е държал за корема от смях. Но едно комюнике, излязло по-късно и отличаващо се с по-голяма сериозност, съобщаваше, че частите на Конфедерацията са били отблъснати още преди „мулешката атака“ от генералите Смит и Тайндейл. За голямо раздразнение на южняците генералният щаб на Съюза освен това беше проявил нахалството да обяви мулетата за коне.
Градът беше спокоен и почти безлюден. Малкото лица, които Алена видя, докато препускаше сутринта из пустите улици, бяха вглъбени в себе си и издаваха огорчението от новата загуба. Тази година Югът щеше да посрещне Коледа тъжен и мрачен като тази понеделнишка сутрин. В лазарета Алена искаше да се отправи веднага към болничната стая, в която лежеше Боби Джонсън. Искаше да го посети за малко, но беше спряна от един санитар, който й съобщи, че доктор Брукс желае да говори с нея в малкия си кабинет на последния етаж. Тя веднага се качи горе. Когато влезе в кабинета, лекарят се изправи иззад бюрото си.
— Какво има, док? — попита тя на своя момчешки жаргон.
— Сега можеш да говориш нормално, без да се притесняваш. Тук не ни чува никой, детето ми. Ела насам и седни.