Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— О, човек съм, и още как — увери я той, без нито за миг да спира да гали с палци изящното й ходило — бавно, нежно, от всички страни. Хрумна му, че до този момент не е открил в прислужницата си нищо, което да не е достойно за възхищение — дори и малките й, фини нозе.
— Всички сме човеци — въздъхна Шимейн. — Никой от нас не е съвършен, затова не бива да очакваме съвършенство и от другите. Наистина, ако си даваме сметка за собствените си недостатъци, бихме били по-толерантни към недостатъците на останалите и нямаше така лесно да избухваме по най-малкия повод. Мисля, че ако хората умееха да прощават със същата лекота, с която си обявяват войни, щяхме да живеем много по-добре и в мир един с друг. И все пак има хора, които са толкова зли, че едва ли заслужават да им се прощава.
Ръцете на Гейдж се придвижиха към глезена й.
— Сигурно си срещнала такива хора на борда на „Гордостта на Лондон“?
Тя реши, че е дошло време да му разкаже за своите врагове.
— Така е, имаше неколцина такива. Едната беше Гъртруд Фич, съпругата на капитана. Другият бе Джейкъб Потс. Но най-умна от всички беше Мориса Хачър. Тя успяваше много ловко да манипулира другите двама, като предоставяше услугите си на Потс, който в замяна използваше всевъзможни гнусни лъжи, за да подтиква госпожа Фич към действия, насочени срещу нас, останалите. Всеки, който не се подчиняваше на Мориса или на него, биваше наказван — най-вече благодарение на правомощията, които Гъртруд Фич бе успяла да си извоюва от своя съпруг, не знам дали посредством убеждения или чрез изнудване. Тя се мислеше за много умна, но в действителност бе най-глупавата от тримата. Потс поне получаваше своето от Мориса като награда за съучастието си в нейните коварни планове. Изобщо, тримата представляваха един кошмарен триъгълник на злото, но най-голяма полза извличаше Мориса. Тя изглеждаше най-твърдо решена да отмъсти на своите врагове, и по-специално на мен. Но като цяло и тримата хранеха силна ненавист към мен и желаеха смъртта ми.
Гейдж долови тревогата в гласа й и почувства, че тя се бои от нещо, което все още не му е казала.
— Смяташ ли, че и тепърва може да се опитат да навредят?
— Госпожа Фич вероятно още копнее да ме погребе, но едва ли би предприела нещо тук, в колониите. Едно е да се разпорежда като пълновластна господарка на кораб, който е собственост на баща й, но съвсем друго — да отговаря пред британските власти в една непозната страна. Колкото до другите двама, докато са тук, те със сигурност ще продължат да ме преследват — заяви убедено Шимейн. — Така ми обещаха. Мориса ще прати Потс да ме убие и после ще злорадства заедно с него над гроба ми.
— Виждал ли съм този човек на кораба? — попита Гейдж, без да престава да разтрива крака й.
— Не, защото Джеймс Харпър го прати в карцера секунди преди вие да се появите на борда. Той е грамаден мъж, два пъти по-едър от вас, със сламеножълта коса, червендалести бузи и доста голям, месест нос.
Едно леко трепване в ъгълчетата на устните му й подсказа, че думите й са го развеселили.
— Това подробно описание ме кара да се чудя дали Потс не е обсебил сънищата ти. Явно си го запомнила доста добре, Шимейн.
— Бих го разпознала и от километри.
— Да се надяваме, че ще имаш време да ме предупредиш, ако го видиш да се навърта насам.
— Но вие ще ме научите да стрелям с пушка, и то много скоро, нали? — попита угрижено тя. Знаеше, че ще има дни, когато господарят й няма да си е в къщи и че тогава ще й се наложи да се отбранява сама, в случай че Потс дойде да я търси.
Той вдигна вежди с нескрит скептицизъм.
— Наистина ли мислиш, че си способна да убиеш човек, Шимейн?
— Ако господин Потс ме открие, може да ми се наложи — отвърна простичко Шимейн. — Той ще ме убие, ако не успея да се защитя.
— Обикновено когато аз или който и да било от работниците забележим към брега да се приближава лодка, някой от нас отива да я посрещне, но признавам, че понякога сме твърде заети и нямаме време дори да вдигнем глава, за да погледнем през прозорците на работилницата. Ако съзреш отнякъде Потс, просто дръпни звънеца до предните стълби или викай колкото ти глас държи. Сигурен съм, че все някой от нас ще те чуе и начаса ще ти се притече на помощ.
— Боя се, че нямате представа срещу какво може да ви се наложи да се изправите, господин Торнтън — предпазливо каза тя. — Този човек е чудовище. Огромен звяр! За да се справите с него, трябва да сте поне двама.
— Мога да се грижа за себе си и за онова, което ми принадлежи — увери я Гейдж. Знаеше обаче, че не е дотам предвидлив и способен да предусеща откъде го дебне опасност, затова добави: — Но за всеки случай ще те науча да стреляш с мускета.