Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
Люсиен се усмихна леко.
— Ще се постарая на нея това нищо да не й струва. Ще се посветя изцяло на тази задача.
— Искаш да имаш наследник и да спечелиш баса, прав ли съм? — попита Джак.
— Може би — отговори Люсиен и сложи снежнобяла ръкавица. — Но, може би, и не. Времето ще покаже. Предлагам междувременно вие двамата да не правите прибързани изводи що се отнася до връзката между лейди Холинг и мен. Разсъждавам над въпроса дали да не сложа край на тази връзка.
— Чудесно — измърмори Джак.
— Наистина ли ще го направиш? — попита, изпълнен с надежда, Улф.
— Трябва да си призная, Лъки, че бих изпитал облекчение. Тя е толкова ужасно несимпатична жена.
Люсиен присви пръсти и погледна отражението си в огледалото. Освободи слугата, после каза:
— Тъкмо по тази причина не искам да я ядосам повече, отколкото ми се налага. Памела е достатъчно трудна и когато е в добро настроение, но сърдита става непоносима. Няма да ми хареса Клара да стане жертва на нейната проклетия.
— Добра мисъл, Лъки — кимна Джак. — Всички знаем на какво е способна госпожица Холинг, ако реши да създава някому проблеми. Алингъм още не се е съвзел след злобната карикатура, която тя му направи и публикува миналата година.
— Човекът за малко не се обеси — потвърди Улф. — Да го нарисува като содомит, след като всички знаят, че е само много плах с жените. И това тъкмо когато той най-сетне събра кураж да направи предложение за женитба на лейди Финиън. Горкото момче загуби и нея, и репутацията си.
— Съгласен съм, че беше много безвкусно — каза Люсиен и се обърна към тях. — Но аз се погрижих за това, а също и за Памела, нали?
— Да, направи го — съгласи се Джак. — Цели три седмици тя беше кротка като овчица. Но злото беше сторено. Оттогава Алингъм изобщо не се е появявал в обществото. Той е съсипан. Ако тя някой ден реши да причини същото и на лейди Клара…
— Тогава ще я убия и тя го знае — прекъсна го Люсиен. — Аз ще внимавам с Пам. Е, приятели… — Той вдигна ръце и се обърна. — Изглеждам ли добре като годеник?
— Съвсем прилично — се чу глас откъм вратата и мъжете станаха да поздравят лорд Манинг.
— Рексли, Сивърн — поздрави лордът. — Ако позволите, бих желал, преди да тръгнем, да поприказвам няколко минути насаме с племенника си.
— Разбира се, сър — поклони се леко Джак. — Ще ви чакаме долу.
— Ако си дошъл да ме призовеш да внимавам с моята изчервяваща се девственица — подхвана Люсиен, — когато вратата се затвори — спомни си, моля те, че всичко, което зная за жените, го зная от теб.
— Надявам се — не всичко — каза Робърт и направи кръг около племенника си, за да го огледа добре — По мое време, както много добре знаеш, направих куп грешки. Изглеждаш много добре, Лъки и сребърната жилетка много ти отива. Клара ще е повече от доволна, надявам се.
— И ти не изглеждаш зле — върна Люсиен комплимента и огледа сивото сако на чичо си и много подходящия панталон. — Лейди Ана ще реши, че си неотразим.
За негово учудване иначе толкова невъзмутимият му чичо се изчерви.
— Не ми е ясно как стигаш до подобни заключения.
— Ти танцува снощи с нея — напомни му Люсиен. — Валс. Помня, че танцувахте доста тясно притиснати, когато смятахте, че никой не ви гледа.
— Лъки — каза лордът и се засмя. — Трябваше да зная, че не можем да имаме тайни от теб.
— Ти изглеждаше както някога — хвана го Люсиен за ръката. — Роби, не допускай тя да ти причини болка. Когато те напусна първия път, ти едва не умря. Не допускай да те преметне още веднъж.
— Създаваш си прекалено много грижи, моето момче. Но този път съм с разума си, мога да ти го обещая. Днес трябва да мислиш само за лейди Клара и твоя голям ден — сватбата ти. — Той сложи две ръце на раменете на Люсиен. — Не зная дали съм ти го казвал някога, Лъки, но аз съм благодарен — много, много благодарен — за грижите ти за мен през всички тези години. Ти си ми като собствен син. — Лордът примига няколко пъти. — Много ще ми липсваш. Без теб ще ми е много самотно.
— Аз ти благодаря още повече, Роби. Ти си всичко, което имам. Единственото на този свят. Какво ли щеше да стане с мен, ако не ме беше взел в дома си?
— Е, донесъл съм ти нещо — каза Роби и пренебрежително изсумтя. — Той бръкна в джоба на сакото си. — Това е принадлежало на твоя баща, а още по-рано на неговия баща. Надявам се да ти стане. — Той вдигна към светлината пръстен със сапфир и го сложи в ръката на Лъки.
Люсиен гледаше пръстена върху своята длан.
— Помня, че татко го носеше — каза учудено.
— Сега е твой и зная, че баща ти искал да е така. Сложи го да видим дали ти става.
Люсиен плъзна пръстена по пръста си. Ставаше му много добре.