Целувката на прокудения
- Автор: Хейстингс Сюзън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на прокудения». Краткое содержание книги:
Гунила трепереше от ужас. Стражите я държаха здраво, някой дотича с тежка верига. Гунила изпищя и се изви в ръцете им.
— Аз съм невинна!
— Така ли? Много скоро ще разберем! Никой не бива да каже, че в нашата страна цари произвол. Ще бъдеш съдена, както е редно.
— Изабела, отивате твърде далеч! — Гундрам излезе напред. — Пуснете сестра ми. Тя ще ви плати вредата, която е нанесла на сандъчето. Сигурно е някакво недоразумение. Освен това ми дължите обяснение за поведението си на турнира.
— Князът лично ще води разследването — отговори решително Изабела. — Нали, татко?
Баща й кимна и огледа неразбиращо спорещите страни.
— За какво всъщност става дума? — попита той, но никой не реагира.
— А що се отнася до обяснението ми, ще го чуете в залата за аудиенции. Забравяте къде се намирате. Това са женските покои!
Присъстващите напуснаха стаята, като си шепнеха тихо. Стражите отведоха Гунила. Изабела и компаньонките й тръгнаха последни към залата за аудиенции.
Скрит зад една колона, Рупърт дьо Казевил наблюдаваше ставащото със смръщени вежди.
— Проклети жени! — изруга тихо той. — Защо господ не ги превърне всичките в черни свраки? — Острият му ум много бързо промени предначертания план. Мъжът се уви в черната си наметка и забърза нанякъде.
Изабела седеше в краката на баща си и се взираше изпитателно в коленичилата пред нея Гунила. В сърцето й се бореха противоречиви чувства. Доскоро беше вярвала, че Гунила може да й бъде приятелка, да й дава майчински съвети. Изпитваше възхищение към красивата, горда и опитна жена. Защити я пред момичетата, защото й съчувстваше. Красивата, но много самотна съпруга на отсъстващия рицар не можеше да си позволи никакви забавления, нямаше закрилник, никой не споделяше близостта й. Имаше само брат си, но той се сражаваше за ръката на принцесата! Сега обаче усети с цялото си сърце онова, което приятелките й бяха изразили гласно: у Гунила имаше нещо страшно, сякаш беше заобиколена от тъмна тайна. Какво ли беше това? Изабела се надяваше да получи обяснение и си обеща, че ако Гунила се разкае и признае защо е извършила кражбата, ще се застъпи за леко наказание.
Зрителите бяха образували кръг около обвиняемата. Гундрам стоеше до нея, готов да я защитава. Гунила беше коленичила на пода, главата й беше сведена, черната коса падаше по раменете, тежки вериги стягаха китките и глезените й. Изабела отново се възхити на красивото женско тяло и изпита разочарование, че се бе излъгала в Гунила.
Тя побутна баща си и му пошепна да открие съдебното заседание. Той беше върховният съдия в своята страна. Князът се хвана за облегалките на стола си и заговори тържествено:
— Гунила от Винтерсберг, обвинена сте в кражбата на ковчеже от покоите на дъщеря ми. Какво можете да кажете в своя защита?
Гунила сведе още по-ниско глава, но не каза нищо. Изабела се размърда неспокойно на столчето си.
— Гунила, спестете ни принудата да прибегнем до други методи, за да ви накараме да говорите. Аз повярвах, че съм спечелила доверието ви, аз самата ви се доверих. Какво се случи? Какво търсехте в покоите ми? За какво ви е сандъчето?
Тя видя, че Гунила се бореше със себе си, и реши да не бърза. Изведнъж Гунила вдигна глава. На лицето й беше изписана дълбока мъка.
— Не исках да ви сторя зло, Ваше височество. Случилото се няма нищо общо с вас.
— Как така? — попита изненадано Изабела. Гунила отново сведе поглед. — Моля ви, станете! Погледнете ме в очите! В името на нашата неосъществена дружба ви моля да кажете истината!
— Не го направих доброволно, Изабела, повярвайте ми! Принудиха ме!
— Кой ви принуди? — Изабела поклати учудено глава.
— Един дявол, един… — Гунила млъкна изведнъж, очите й изскочиха от орбитите. Изабела втренчи изумен поглед в стрелата, която стърчеше от гърдите й. Гунила бавно се свлече на пода.
Изабела извика и скочи от столчето. Видя как ръцете на Гунила се сгърчиха и се отпуснаха.
— Гунила — пошепна беззвучно тя и посегна към стрелата, която беше влязла в гърба на жената, пронизала гръдния кош и се подаваше от гърдите й. — Кой я уби? — изкрещя тя и присъстващите, вцепенени от ужас, сякаш се съживиха. Тичаха насам-натам, крещяха, пречеха си, блъскаха се и създаваха неописуем хаос.
Гундрам извади меча си и изрева като ранено животно:
— Убийци! Убийци!
Самотен мъж стоеше неподвижно до голямата камина в залата за аудиенции и незабелязано триеше ръце в наметката си. След това се запъти заднешком към вратата, без да изпуска Изабела от поглед. Ключът висеше на шията й. Значи трябваше само да изчака удобния случай и щеше да улови две мухи с един удар.