Бхагавад гита
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бхагавад гита». Краткое содержание книги:
Арджуна повдига не гносеологическия, а практическия въпрос за дълга, за неговия смисъл и изпълнение. Нещо повече, когато на Арджуна му се струва, че Кришна се отклонява от прекия отговор, изпадайки в теоретизиране, той прекъсва речта на наставника с думите: „С противоречиви думи ти смущаваш сърцето ми, кажи ми само едно — как да постигна благото.“ Това именно е „праксиса“ на неоплатониците, „йога“ на индийците и не случайно според древната традиция „Бхагавадгита“ се нарича не „Джнанашастра“, а „Йога-шастра“…
Учителят се обръща към нисшите слоеве на съзнанието на ученика и заедно с него води разсъждението (санкхя) на същата плоскост, на която ученикът формално е поставил въпроса.
Кришна обяснява на Арджуна колко многостранен е законът (дхарма) и как се проявява неговото съдържание. Оставайки неизменна, вечна и непоклатима при проявленията си, дхармата се претворява в множество установени неща, обреди, обичаи, закони, които често феноменологично си противоречат едно на друго и въпреки това остават носители на неизменен, непоколебим принцип на нравственост. В това си въплъщение Арджуна е кшатрия и е длъжен да изпълни дълга си на воин, за когото битката на Курукшетра представлява подходящ случай… Няма значение, че при изпълнение на дълга ще възникнат препятствия. В света на това съществуване всичко е противоречиво и трябва да си способен да примиряваш противоречията…
Усвоявайки дхармата, човек ще избегне много бедствия (II, 31–40). Така говори разсъдъкът. Ала ученикът трябва да се издигне една степен по-високо, трябва да се осъществи синтезът на йога. Йога изисква особено състояние на духа, особена целеустременост…
Но какво е това йога? В шлоки 48, 49 и 50 се дават две основни и решаващи за „Бхагавадгита“ определения. Да се пропуснат, да се плъзне просто поглед по тях, означава да се затвори достъпът към разбирането на всичко, което следва. Само учудване може да предизвика „невниманието“ на изследователите, които объркват йога на „Бхагавадгита“ с йога на Патанджали, без да се съобразяват с ясните указания в едното и в другото произведение, обръщайки внимание само на формално еднаквите термини, векове наред търпели смислово развитие и вземайки предвид единствено някакви си технически похвати…
„Бхагавадгита“ определя: „Йога е равновесие“ (II 48) (саматва)… Понятието саматва е трудно за превод… (Различните изследователи предлагат различни тълкувания. — Б. р.) „Бхагавадгита“ разбира уравновесеността като „изкусност в действията“, докато „Йогасутра“ на Патанджали принципно отрича действието и строи цялата система на изкуството да се възпира действието.
Съгласно учението на „Бхагавадгита“ „уравновесеност“ се постига чрез безкористно действие или, следвайки терминологията на текста, чрез отказ от плодовете на действието, защото не действието като такова, а привързаността към неговото следствие, към „плодовете“, Създава кармичните връзки и задържа „аз“-а в самсарата на „рождението и смъртта“. Според учението на „Бхагавадгита“ един йогин поема „добрия път“ (анамайя), защото се отрича от плодовете. И тогава разумът се освобождава от властта на частния закон, от онези феноменологически противоречиви норми, които — тъй като са приети за абсолютна истина, като повеля на Писанието — смущават сърцето на ученика…
1. Санскр.: шри бхагаван (шри — богат, властен достоен, красив; бхагаван — щастлив, благословен, божествен, бог). Епитет на Кришна.
2. Букв. „върховен умъртвител [на страсти, помисли]“, „свръхусмирител“, или според друго тълкуване „върховен аскет“. Епитет на Арджуна.
3. Санскр.: арисудана. Епитет на Кришна.
4. Букв. „господар на съня“. Епитет на Кришна.
5. Букв. „господар на сетивата на познанието“. Епитет на Арджуна.
6. В контекста на поемата тази школа трябва да се разбира преносно: Кришна говори за безкрайността на иманентно съществуващото у човека и в света.
7. В смисъл на дживатман.
8. Обръщението е към Арджуна като потомък на рода Бхарата.
9. Санскр.: асат — „недействително“, „илюзорно“; санскр.: сат — „действително“, „реално“.
10. Санскр.: махабахо. Епипет на Арджуна.
11. В смисъл на дживатман.
12. Личната дхарма (свадхарма) на Арджуна, чийто метафоричен израз е участието му във войната на Курукшетра, представлява закономерен етап на развитие в процеса на неговите прераждания, а законът, по който протича този процес, е самодвижението, саморазвитието. Преминало веднъж в движение (праврити), индивидуалното развитие не може да бъде спряно — то продължава своя естествен ход съобразно съотношението на всеобщите закони дхарма и карма. Настоящата свадхарма е предопределена. Тя е резултат на натрупвания от предишна кармична дейност. Човек сам твори съдбата си, като приема или не приема своята лична дхарма — такава е изходната етическа позиция на „Бхагавадгита“. Следващата шлока директно подчертава тази позиция.